България се подготвя за мащабна трансформация на своя културен сектор, заложена в новата Програма за управление на страната до 2030 г. Визията на правителството е насочена към демократизация на достъпа до изкуството, като се търси баланс между социална защита на творците и модернизация на институциите. Основният акцент пада върху това културата да спре да бъде елитарна и да достигне до всяка социална група и демографска категория.
Една от най-вълнуващите инициативи е „Културна раница“, която цели да внесе професионалното изкуство директно в училищните пространства чрез ателиета, спектакли и срещи с автори. Паралелно с това, проектът „Изкуство за живот“ ще разшири хоризонтите на културните дейности, като ги пренесе в болници, социални домове и центрове за възрастни хора, превръщайки творчеството в инструмент за социално възстановяване.
За да се гарантира устойчивост на сектора, се планират фундаментални законодателни промени. Предлага се нов Закон за статута на артиста, който да осигури социална защита и признание на спецификата на творческия труд, както и нов Закон за сценичните изкуства за по-прозрачно финансиране и управление. До септември 2027 г. трябва да бъде разработена и нова стратегия за запълване на кадровите дефицити при оркестранти, балетни артисти, реставратори и музейни експерти.
Киноиндустрията също е в центъра на реформите, като до 2029 г. се цели пълна модернизация на системата за подбор на проекти и диверсификация на финансирането. Важна стъпка ще бъде и новата наредба за участието на непълнолетни в телевизионни и филмови продукции, която трябва да бъде приета до края на септември 2026 г., за да се осигури по-ясна правна рамка за децата-актьори.
В областта на визуалните изкуства се предвижда създаването на постоянната „Национална колекция ХХI век“. Тази програма ще позволява държавните и общинските галерии да придобиват значими съвременни произведения, като специален акцент ще бъде поставен върху подкрепата за младите таланти – ученици и студенти по изкуствата.
Инфраструктурните планове включват изграждането на нова концертна зала до 2029 г., проект, който от години е в центъра на дискусиите. Също така е предвидена институционална подкрепа за остров „Свети Кирик и Юлита“ край Созопол, като целта е мястото да получи необходимия импулс за развитие в същия времеви срок.
Защитата на националното наследство остава приоритет, като средствата ще бъдат насочени към обекти в риск, сред които паметникът на Шипка, град Несебър, Националната галерия и Родопската теснолинейка. Амбициозният финал на програмата е създаването на Музей на нематериалното наследство в Югоизточна Европа до края на 2029 г., съчетано с популяризиране на традиционните занаятчийски професии.