Град Левски се подготвя да посрещне своя най-голям син по един специален начин. С първата копка за изграждането на Музейно-експозиционен комплекс „Георги Парцалев“, общината полага основите на място, което ще бъде много повече от просто архив. Този нов културен център, интегриран с летния театър и Народно читалище „Георги Парцалев 1901“, ще се превърне в живо пространство за изкуство и вдъхновение.
Животът на Парцалев е бил пълен с неочаквани обрати, точно като ролите, които играеше. Роден в Левски на 16 юни 1925 г., той не следва традиционния път на актьора. Вместо театрална школа, той избира медицината в Софийския университет, макар и да не завършва обучението си. Това доказва, че истинският талант не се нуждае от диплома, а от природна харизма и визия.
Пътят му към славата започва през средата на 50-те години на театралните дъски, а кинодебютът му идва през 1958 г. в „Любимец 13“. Скоро след това той се утвърждава като най-великия комедиен актьор в България, като през 60-те и 70-те години създава образи, които остават белези в паметта на зрителите. Филмът „Кит“ от 1967 г., въпреки цензурата, остава култов със своята безпощадна сатира и легендарната реплика „Риба, ама цаца! Цаца, ама риба!“.
Един от най-обичаните му периоди е свързан с работата му с Братя Мормареви. В „С деца на море“ (1972 г.) той ни подарява незабравимия „Фотолюбител“ и фразата „Чичо Манчо, снех те!“, която до днес се цитира в цялата страна. По-късно, в „Сиромашко лято“ (1973 г.), Парцалев достига международно признание, спечелвайки наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Прага за образа на пенсионера Методи Рашков.
Тандемът с Мормаревите продължава и в следващите години с ленти като „Два диоптъра далекогледство“ и „13-та годеница на принца“. Тези творби подчертават способността му да намира трагикомичното в ежедневието и да го превръща в истинско изкуство.
Зад смеха и иронията обаче се криеше и една неосъществена мечта – Парцалев силно желаеше да влезе в ролята на Дон Кихот, но съдбата не му дава възможност. Той си отива твърде рано, на 31 октомври 1989 г., на 64-годишна възраст, след борба с левкемия. Днес Левски възстановява връзката си с него, създавайки място, където паметта за неговото творчество ще бъде съхранена за бъдещите поколения.