Турската държава най-накрая затвори един от най-дългите си оперативни кръгове. След почти десетилетие на издирване, бившият военен пилот Буркай Каратепе бе задържан в провинция Афионкарахисар, слагайки край на бягството на последния член от екипа, чиято мисия беше ликвидирането на президента Реджеп Тайип Ердоган.
Историята ни връща в съдбоносната нощ на 15 юли 2016 г., когато в курорта Мармарис се разгръна драматичен опит за покушение. Каратепе, тогава капитан, е бил част от 37-членен отряд, изпратен да щурмува хотела, в който е отседнал турският лидер. Съдбата обаче се усмихнала на Ердоган, който напуска сградата само малко преди нападението, въпреки че операцията остави след себе си двама загинали полицаи.
Обвиненията срещу бившия офицер са тежки и многобройни. Освен опит за убийство на държавен глава, той е обвинен в убийство на лице, изпълняващо обществени задължения, тежко въоръжено грабеж в жилище и грубо нарушение на Военния наказателен кодекс. Залавянето му стана възможно благодарение на червената бюлетина на Интерпол.
Докато основното дело по този случай завърши с множество доживотни присъди за десетки обвиняеми още през 2017 г., делото на Каратепе беше водено отделно поради неговото отсъствие. Паралелно с това Анкара продължава да сочи Фетхуллах Гюлен като истинския архитект на преврата, въпреки че той отрича всякаква вина и САЩ отказват екстрадицията му поради липса на достатъчно доказателства.
Интересно е, че официалната версия на турското правителство не е единствената. Анализи на разузнаването на ЕС предполагат по-сложен сценарий, при който превратът не е бил делото само на движението на Гюлен, а резултат от коалиция от различни противници на Ердоган, мотивирани от страха от предстоящи чистки в армията.
Мащабът на репресиите след 2016 г. остава стряскащ. Над 720 000 души са попаднали под разследване, а над 127 000 са осъдени в опитите на правителството да изкорени влиянието на т.нар. ФЕТО – организация, която Турция счита за терористична, но която не е призната като такава от Запада.