По време на предизборната си кампания Доналд Тръмп отправи амбициозно послание към американските избиратели, твърдейки, че неговата политика на налагане на мита е принудила големите автомобилни концерни да се завърнат в САЩ. Според неговите думи, производители от Германия, Япония, Южна Корея, Канада и Мексико масово местят заводите си на американска земя, благодарение на въведените от него 25% налози върху вносните превозни средства.
Бившият президент отиде още по-далеч, заявявайки, че под негово ръководство в страната се строят повече автомобилни заводи от когато и да било, като дори спомена, че в продължение на 44 години преди него не е бил изграден нито един обект. Това твърдение обаче звучи доста спорно, когато се подложи на независим анализ от експерти и статистически данни.
Проверка на фактите разкрива друга картина. Експерти по икономика от Мичиганския университет посочват, че автомобилният сектор в САЩ от десетилетия преминава през постоянни цикли на изграждане и разширяване. Данните на индустриалната организация Autos Drive America показват, че броят на заводите за сглобяване в страната не е отбелязал рекордни нива, а дори е леко спаднал през последните години, което противоречи на реториката за масово „връщане“ на мощности.
Вярно е, че автомобилни гиганти като Toyota, Stellantis и General Motors обявяват сериозни инвестиции в американския пазар, но те често са насочени към модернизация, преоборудване за електромобили или разширяване на съществуващи бази, а не непременно към изграждане на чисто нови заводи от нулата. Подобни мащабни проекти са били реализирани и при други администрации, включително по време на мандата на Джо Байдън, когато компании като Rivian, Lucid и Ford също разшириха присъствието си.
Основният риск, който икономистите подчертават, е свързан с крайната цена на автомобилите. Митата не само натоварват вноса на готови коли, но и оскъпяват суровините като стомана и алуминий, както и вносните компоненти. Това създава сложна финансова ситуация за производителите, които трябва да балансират между държавния натиск за локално производство и реалните разходи за веригата на доставки.