В свят, който все по-често избира бездействието пред промяната, изложбата на Даниел Мирчев – DUNA в галерия Credo Bonum ни приканва към интроспекция. Под провокативното заглавие „По-добре да не правим нищо, че да не стане нещо“, художникът изследва дълбоко вкоренената апатия, която обхваща съвременното ни общество. Открита на 12 ноември 2026 г. и достъпна до 1 декември същата година, експозицията е силен визуален коментар върху състоянието на човешкия дух.
Централният елемент на изложбата е пространствена инсталация, съставена от метални пружини за матраци. Свързани в една обща, аморфна форма, те образуват „облак“, който изглежда сякаш се носи безцелно и без конкретна посока. Този метафоричен облак е брилянтен образ на колективната летаргия, на загубата на импулс за критично мислене и за предприемане на действия, които биха могли да доведат до значими промени.

Самият Даниел Мирчев споделя, че заглавието е израз, който често чува и свързва с нежеланието за действие на различни нива – от битовите ситуации, през работната среда, та чак до обществената и националната психология. Неговите наблюдения се простират и до съвременния човек, който, потопен в непрекъснат информационен поток от социалните мрежи, често се затваря в собствен „балон“. В този балон преобладава очакването за комфорт, без да е необходимо да се мисли или действа активно.

Въпреки че е известен предимно със скулптурите си от дърво, DUNA не се ограничава в избора на материали или техники. За него идеята е водеща, а не материалът. През годините той експериментира с дърво и шперплат, създавайки динамични форми, които играят със светлината и внушават движение. В настоящата изложба той продължава този интерес към плавността и улавянето на неуловимото, но чрез напълно различен материал и пластичен подход, демонстрирайки своята артистична гъвкавост и дълбочина.

Даниел Мирчев, член на СБХ и възпитаник на Художественото училище по приложни изкуства в Сливен, е творец с международно признание, представян в галерии в Белгия, Обединеното кралство и САЩ, и участвал в множество престижни арт изложения. Неговият скулптурен език се е развил от сложни и детайлни форми към по-изчистени композиции, където движението и усещането за лекота остават основни. Изложбата в Credo Bonum е още едно доказателство за неговия талант да създава изкуство, което не просто краси, но и провокира към размисъл за колективната ни отговорност и способността ни да действаме.
