• вт. ное. 17th, 2026

Политическо примирие в името на историята: София възражда своя античен амфитеатър

Bychaspic

ное. 17, 2026
политическо примирие в името на историята: софия възражда своя античен амфитеатър

Когато в една зала се съберат политически опоненти като Васил Терзиев, Йорданка Фандъкова и Костадин Костадинов, обикновено очакваме искри и дебати. Този път обаче поводът е неочаквано обединяващ – съдбата на Амфитеатъра на антична Сердика. Нов инициативен комитет, в който влизат представители на почти всички политически сили, учени и общественици, си поставя амбициозната задача да извади от забравата един от най-ценните археологически паметници в сърцето на София.

Проектът цели не просто консервация, а цялостно разкриване и превръщане на античния обект в модерно културно пространство. Идеята е руините, които стоят частично проучени от десетилетия, да се трансформират в сцена за фестивали, образователни събития и исторически възстановки. Това обединение е съзнателен ход, целящ да гарантира, че работата по паметника ще продължи независимо от политическите промени в страната.

Дигитална възстановка на Амфитеатъра на римска Сердика
Визуализация на това как би могъл да изглежда античният комплекс след реставрация

Археологическите проучвания разкриват, че под софийските улици се крият два пласта история. Първоначално на мястото е имало римски театър от II-III век, върху който по-късно е издигнат мащабен амфитеатър. Тези структури свидетелстват за интензивния обществен живот в Сердика по времето, когато тя е била ключов административен център на Римската империя.

Дълги години основната пречка пред реализацията на проекта беше сложната собственост върху терените. Пробив беше постигнат в началото на 2026 г., когато държавата извърши замяна на имоти, прехвърляйки контрола върху ключовия терен на бул. „Княз Александър Дондуков“ към Министерството на културата. Това решение беше прието като исторически край на 20-годишна административна сага.

Въпреки административните успехи, финансовият въпрос остава отворен. Предвидените по-рано средства в размер на 770 000 евро за спешни дейности на терена не бяха окончателно утвърдени, което прави ролята на новия комитет още по-критична. Подкрепата на личности като археолога проф. Людмил Вагалински и историка доц. Тодор Чобанов дава надежда, че експертизата ще надделее над бюрокрацията.

Инициативата обединява широк спектър от обществени фигури, включително Елисавета Белобрадова, Иво Михайлов, проф. Георги Рачев и журналистката Ружа Райчева. Всички те се надяват, че чрез сътрудничество между общината, държавата и научните институти, София най-накрая ще разполага с археологически комплекс от световна величина, който да бъде достъпен за гражданите и гостите на града.