Историята на Итамар Бен-Гвир е един от най-шокиращите примери за това как политическият екстремизъм може да се превърне в държавен инструмент. Днес той заема поста министър на националната сигурност в Израел, но пътят му дотук е белязан от конфликти със закона и идеологическа радикализация. Парадоксът е огромен: човек, който някога е бил сметнат за твърде опасен, за да служи в армията, сега контролира полицейските сили на страната.
Всичко започва в Йерусалим, където Бен-Гвир израства в светско семейство на иракски евреи. Преломният момент настъпва през 1987 г. по време на Първата палестинска интифада, когато 12-годишният момче се сблъсква с реалността на уличното насилие. Това го отвежда към ученията на расисткия равин Меир Кахане, чието движение „Ках“ проповядва пълното изгонване на арабите. Тази идеология се превръща в негова житейна философия, в която всяка форма на компромис се разглежда като предателство.
Младостта му е изпълнена с провокации, като най-запомнящата се е нападението над колата на премиера Ицхак Рабин през 1995 г., придружено от заплахи за физическо отстраняване на държавника. Досието му е тежко – с най-малко осем присъди за подстрекателство към расизъм и подкрепа на тероризма. Вместо в казармата, той намира своето място в съдебните зали, където като адвокат защитава еврейски екстремисти, усвоявайки изкуството да използва правната система за своите цели.
Риториката на Бен-Гвир е безпощадна и често дехуманизираща. Той публично е призовавал за въвеждане на смъртно наказание за палестинските затворници, предлагайки им минимално количество храна и вода. Неговите визии включват и целенасочени убийства на палестинци в Газа, както и пълно етническо прогонване на населението там, за да се възстановят израелски селища. За него правото на движение на неговото семейство в Западния бряг е безусловно по-важно от това на местното арабско население.
Личният му живот отразява политическите му убеждения. Той е женен за Аяла Нимроди, която също е радикален активист, и двамата имат шест деца. Семейството живее в Кирят Арба – едно от най-укрепените и екстремистки селища близо до Хеброн, което служи като крепост за техните възгледи.
В международен план Бен-Гвир е почти напълно изолиран. Редица европейски страни като Франция, Испания и Нидерландия са го обявили за нежелана особа, а Турция дори е издала заповед за ареста му по обвинения в съучастие в геноцид. Въпреки това, в рамките на Израел той остава ключова фигура. Тъй като неговата партия „Оцма Йехудит“ е жизненоважна за мнозинството в Кнесета, той се превръща в политически заложник, който премиерът Нетаняху не може да отстрани, без да рискува падането на правителството си.