Много шофьори се чудят защо, въпреки че световните борсови цени на петрола от сорт „Брент“ отбелязаха спад от близо 18% спрямо върховете си през юни, цените на дизела в България продължават да растат. Тази разлика създава усещане за пълно разминаване между реалността на световните пазари и сумите, които плащаме на бензиностанциите.
Ключът към този парадокс не е в количеството на суровината, а в нейния вид. Българските рафинерии са проектирани за работа с руския сорт „Уралс“, но поради текущата ситуация се налага преработка на алтернативни, по-скъпи сортове нефт. Това автоматично повишава производствените разходи, които впоследствие се прехвърлят върху крайния потребител.
Проблемът обаче е мащабен и засяга цяла Европа. За последните пет години в ЕС са затворени около 20 рафинерии, което е довело до сериозен спад в капацитета за производство на готови горива. Когато търсенето на дизела надвишава възможностите за преработка, цените се раздуват независимо от това колко евтин е самият суров петрол.
В България ситуацията е още по-остра, тъй като дизелът е абсолютният лидер на пътищата, заемайки цели 70% от общото потребление на горива. Бензините и авиационното гориво заемат много по-малък дял, но огромното търсене на дизел, особено през лятото, поддържа цените под натиск.
Важно е да се разбере и че голяма част от сумата, която плащаме, изобщо не е свързана с петрола. При съвременните цени около половината от стойността на един литър гориво представляват държавни такси – акциз и ДДС. Останалата част покрива разходите за транспорт, преработка и търговската надценка.
Какво предстои за портфейлите на шофьорите? В краткосрочен план се очаква леко понижение на цените на дизела, като те могат да слезат под 1,85 лв. за литър до края на седмицата. В дългосрочен план обаче всичко зависи от геополитиката – ако напрежението спадне, е възможно цените да се върнат към нивата от началото на лятото, когато дизелът бе около 1,50 лв.