Статистиката на НОИ разкрива любопитен, но тревожен парадокс: докато за множината пенсиите са въпрос на оцеляване, групата от „заможни“ пенсионери бележи стръмен ръст. Вече над 15 900 души са достигнали законовия таван от 1738,40 евро, което е скок от над 73% само за няколко месеца. Това се дължи на автоматичното осъвременяване на сумите, докато самият таван остава непроменен.
В върха на тази пирамида стоят 20 души, за които таванът просто не съществува. Те са представители на най-високите държавни постове – от президента и министър-председателя до съдиите в Конституционния съд. Техните пенсии се изплащат в пълен размер, подчертавайки огромния разрив в системата.
Друга „паралелна реалност“ е сектор „Сигурност“, където средните пенсии достигат 1027,14 евро. Това е почти двойно повече от средното ниво за страната, резултат от специфични правила за осигуряване и по-ранно напускане на службата.
Сянката на тези числа е реалността за над един милион души. Над половината от пенсионерите в България – общо 1 154 103 души – се борят с доходи под 400 евро. Общата средна пенсия за септември се установява на 504,19 евро, като новите пенсионери вече не разполагат и с ковид-добавката от 30 евро.
Интересен е и изборът за предсрочно пенсиониране. Тези, които напускат пазара на труда година по-рано, получават средно 598,21 евро. Макар сумата да изглежда по-висока от средната, цената е доживотно по-ниски преплащания.
Всичко това рисува портрет на една дълбоко разделена държава. От едната страна са тези, чиито пенсии са „замразени“ на високи нива, а от другата – стотици хиляди хора, живеещи на ръба на бедността и зависими от външна помощ.