Първите сто дни на всяко ново правителство често служат като огледало на бъдещия му курс и стил на управление. В случая с кабинета на Румен Радев, този период остави специфичен отпечатък, който експертите анализират с критичен поглед.
Социологът Боряна Димитрова използва нестандартно, но точно сравнение, определяйки поведението на властта като типично за „нахакан тийнейджър“. Този стил се характеризира с импулсивност и липса на дългосрочна последователност в действията.
Основният проблем, който се забелязва, е разминаването между гръмките декларации и реалните стъпки. Правителството често излиза с много смели твърдения, които обаче се коригират или опровергават само малко след обявяването им.
Тази нестабилност се вижда ясно и в конкретните обещания. Примери за това са заявките за драстично намаляване на цените или категоричните изявления относно присъствието на американски самолети в страната, които по-късно претърпяват корекции.
Освен това, комуникационната стратегия на кабинета се отличава с неоправдан остър език към опозицията. Вместо диалог и конструктивизъм, се залага на конфронтация, което допълнително засилва усещането за незрялост в управлението.