Отношенията между Хавана и Вашингтон отново навлизат в зона на силно напрежение, като реториката между двете страни става все по-остра. Кубинският президент Мигел Диас-Канел не спести думи в последното си обръщение, определяйки санкционната политика и петролното ембарго на администрацията на Доналд Тръмп като нищо друго, освен „политически геноцид“.
Този емоционален изблик се случи по време на тържествата по 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро, събитие, което е в основата на революционния календар на острова. Пред хиляди поддръжници Диас-Канел подчерта, че САЩ използват Куба като удобна „изкупителна жертва“, за да отклонят вниманието от собствените си вътрешни социални проблеми и растящото неравенство между богатите и бедните в Америка.
От другата страна на океана обаче картината е коренно различна. Вашингтон, чрез своя Държавен департамент, обвинява кубинското правителство в опити за инфилтрация в американските институции и в подкрепа за вълна от ляв тероризъм на територията на САЩ. Според американската администрация икономическият упадък на острова не е резултат от външния натиск, а следствие от години на лошо управление и пълно пренебрегване на остарялата инфраструктура.
Реалността за обикновения кубинец обаче е белязана от тежки лишения. Островът се бори с най-сериозната икономическа криза от десетилетия, която се проявява чрез постоянни прекъсвания на електрозахранването и критичен недостиг на гориво. Тези проблеми доведоха до парализиране на обществения транспорт, прекъсване на учебната година и отлив на международни инвеститори, особено в туристическия и финансовия сектор.
В своя призив Диас-Канел настоя за незабавно прекратяване на блокадата, като същевременно wyrazi благодарност към международните организации, които продължават да изпращат хуманитарна помощ. Той подчерта, че Куба не представлява заплаха за Съединените щати или за останалия свят, и призова американците, които се борят за човешките права, да подкрепят мира между двете нации.