Дебатът около казуса с известния като „Петричкия Ескобар“ Огнян Атанасов отново постави на преден план въпроса за границите на държавната власт. Според авторитетния конституционен експерт проф. Пламен Киров, обществото често бърка правните механизми с моралните категории, когато става въпрос за помилване.
Професорът подчерта, че актът на помилване не трябва да се разглежда като форма на съдебен контрол или опит за преразглеждане на влязла в сила присъда. В правната теория това е самостоятелен инструмент, който стои извън наказателния процес и представлява проява на хуманност от страна на държавния глава.
Критиците на решението често търсят отговорност за изхода от делото, но проф. Киров е категоричен: отговорността за подписа върху указа е ясна, но тя не е за „грешка“ в правосъдието. Помилването е акт на милост, който се прилага в специфични, извънредни обстоятелства.
В основата на това конкретно решение са залегнали професионални експертизи. Документацията, предоставена от специализирана медицинска комисия, както и финалното становище на Комисията по помилванията, са били водещи. Експертите са оценили здравословното състояние на осъдения като критично, което е послужило за основание на държавните органи да предприемат действия по хуманитарни причини.
Така случаят се превръща в тест за това как държавата балансира между суровостта на закона и ценността на човешкия живот. Според експерта, не може да се търси отговорност за проявена човечност, тъй като това е част от правомощията, които законът предоставя за случаи, в които правосъдието среща своите физически граници.