Фискалният съвет излезе с остро становище, което поставя под сериозно съмнение оптимизма на Министерството на финансите за държавната хазна през 2027 година. Според независимите експерти, планираните приходи от данъци и осигуровки са силно надценени, което създава риск от сериозен дефицит, далеч над предвидените нива. Вместо стабилност, бюджетната рамка изглежда разклатена от нереалистични очаквания и липса на структурни реформи.
Най-фрапантното разминаване се открива в прогнозите за т.нар. еднократен данък върху свръхпечалбите. Докато правителството се надява да инкасира цели 800 млн. евро от тази временна мярка, симулациите на Фискалния съвет показват постъпления от едва 211 млн. евро. Тази разлика от близо четири пъти е ясен сигнал, че бюджетът разчита на „кухи“ приходи, които формират почти половината от очаквания ефект на всички нови приходни мерки.
Проблемите не спират дотук. Експертите посочват, че очакванията за постъпления от осигурителни вноски и въвеждането на електронно фактуриране също са прекомерни. Разминаването между правителствените разчети и реалните възможности на икономиката се оценява на сума между 600 млн. и 1 млрд. евро годишно за периода до 2029 г. Това поставя под въпрос дългосрочната устойчивост на публичните финанси и способността на страната да излезе от процедурата по прекомерен дефицит.
Фискалният съвет демаскира и твърдението за реално свиване на държавните разходи. Макар на хартия техният дял от БВП да намалява, това се дължи основно на приключването на проектите по Плана за възстановяване и устойчивост и на номиналното нарастване на икономиката, а не на истински икономии. Всъщност националните разходи продължават да растат с 5,5%, което означава, че държавата харчи повече, вместо да оптимизира администрацията и публичните услуги.
За да се избегне финансова дестабилизация, институцията настоява за спешни и трайни ограничения на разходите в размер на поне 1% от БВП, или около 1,4 млрд. евро. Препоръчва се създаването на фискален буфер, който да защити бюджета от икономически сътресения и да гарантира, че България ще спази ангажиментите си към Европейския съюз. Без тези мерки, дефицитът рискува да остане над 4% в следващите години, което би застрашило финансовата стабилност на страната.