Илияна Йотова влиза в президентската надпревара с изключително силна позиция. Високият ѝ рейтинг и подкрепата от „Прогресивна България“ я превръщат в главен фаворит, но ролята на действащ глава на държавата е нож с две остриета. Тя разполага с платформата да води дискурса, но същевременно носи риска да побере негативите от текущата трудна политическа и социална обстановка в страната.
Стратегията за разширяване на електоралните хоризонти е очевидна с избора на Кирил Вълчев за вицепрезидент. Неговият профил като генералния директор на БТА цели да привлече по-консервативни и модернистични избиратели, включително такива от ГЕРБ. Въпросът обаче остава дали този опит за привличане на десните ще бъде приет с разбиране от твърдото ядро на поддръжниците на „Прогресивна България“.
Напълно различен и много по-рисков път избира дуетът Андрей Гюров и Георги Кандев. Техният подход е определен като „ва-банг“ – стратегия, при която се залага всичко на една карта. Използването на нестандартни методи, като клипове с видеоигри и водни пистолети в кампанията за най-висшата държавна институция, граничи с трагикомедия и може да отблъсне сериозните избиратели, което създава реален шанс за провал.
Този стратегически риск може да отвори вратата за кандидата на „Възраждане“. Има сериозна вероятност той да изпревари Гюров и Кандев и да се окаже на балотажа, което би било тежък политически удар за ПП и ДБ. В такъв сценарий финалният сблъсък ще се превърне в идеологическа битка между твърдия евроскептицизъм и по-умерения подход на Йотова.
Междувременно, решението на Бойко Борисов и ГЕРБ да не издигнат собствен кандидат се разглежда като стратегическа грешка и проявление на пораженческо мислене. Липсата на представител на партията в надпреварата оставя празно пространство, което останалите политически сили се опитват да запълнят.
В крайна сметка, ако Йотова не допусне фатални гафове или нервни сривове по време на предстоящите дебати, тя остава с най-големи шансове за победа. Финалният резултат ще зависи от това дали електоратът ще предпочете стабилността на действащия президент или радикална промяна в посока на евроскептицизма.