Преди повече от век, в Санкт Петербург, се ражда един символ на новата българска държавност – първата ни банкнота с номинал 20 лева. Този исторически документ, отпечатан на 1 август 1885 г., днес е ценен експонат в Историческия музей в Габрово, напомняйки ни за началото на нашата национална валутна система.
Пътят към хартиените пари не е бил лесен. Веднага след Освобождението в България циркулират предимно сребърни монети, които обаче често са физически обезценени. За да се подреди финансовият хаос, на 4 юни 1880 г. е приет Закон за правото на резание монети, който полага основите на лева като официална единица, равна по стойност на френския франк.
Първоначално държавата е поставила строги ограничения, като общото парично предлагане е ограничено до 15 милиона лева. Интересно е, че в този период се е допускало използването на чужди валути от Латинския валутен съюз, стига курсовете им да бъдат одобрени от Министерството на финансите.
Един от най-интересните процеси по изчистване на паричното обращение е претопяването на огромни количества рубли, събрани като данъци, за да се създадат нови български монети. Благодарение на усилията на правителството и Българската народна банка, руските сребърни монети постепенно изчезват от пазара до края на 1886 г.
Когато през 1885 г. БНБ накрая емитира първите банкноти, обществото реагира с недоверие. Първата емисия е скромна – едва 213 000 лева – и хората се опасяват от хартиените пари, тъй като не са свикнали с тях и се съмняват в златното им покритие.
Самият първи банкнот с номер 000001 е истинско произведение на изкуството за времето си. С размери 150 на 97 мм, той е изпълнен в кафяво каре върху светла охра, с воден знак на БНБ и държавния герб, гордо изобразен в левия ъгъл.