В съвременния политически пейзаж на България често наблюдаваме странен феномен: агресивна враждебност към европейските ценности и културата на Просвещението. Тази омраза не е просто политическа позиция, а дълбоко забита емоционална нагласа, която диктува действията на определени фигури в управлението. Корените на това поведение се крият в психологическата неспособност да се приеме концепцията за индивидуалната свобода.
Анализирайки този механизъм, можем да се обърнем към идеите на Адам Смит. Когато човек с ограничен светоглед попадне в развита и динамична среда, той често се чувства „невидим“ и неразбран. Това чувство на малоценност води до две възможности: или пълно потъване в пороци, или търсене на принадлежност към войнствени идеологически групи. Така се раждат сектите на „суровата праведност“, които се опитват да наложите своите тесни норми над либералните нрави на елита, маскирайки собствената си ограниченост като морално превъзходство.
Фундаменталният конфликт тук е между心态 на роба и тази на свободния човек. За някой, който е свикнал да действа само по чужди заповеди, идеята за самоуправление е непостижима. В очите на „роба“ свободата не е право, а „слободия“ и хаос. Той не може да разбере, че цивилизованият човек не живее в анархия, а следва правила, които сам е създал, за да гарантира взаимно уважение и съжителство с останалите.
За тези, които жадуват за еднаквост и покорство, идеалният свят е такъв, в който всеки е подчинен на някаква висша власт, а индивидуалността е престъпление. Свободата се възприема като заплаха, защото изисква отговорност, а не просто изпълнение на заповеди.
Този психологически профил е отлично илюстриран от признанията на Владислав Сурков, който сравнява руския политически елит с момчета от крайните квартали, попаднали в центъра на голям град. Объркани от шума, светлините и интелектуалния капацитет на околните, те реагират с агресия и нападение, за да прикрият собствената си несигурност и провинциализъм.
Подобното поведение виждаме и днес в България, когато някои политици влизат в контакт с европейските си партньори. Вместо диалог между равни, те демонстрират комплекс на аутсайдера, който се опитва да доминира чрез враждебност, защото не владее езика на цивилизованата свобода.