Дигиталният свят вече не е просто развлечение, а основна среда за живот на българските деца. Статистиката е категорична – почти всеки ученик над 12 години разполага със смартфон, а дори малките, под 10 години, навлизат в мрежата в огромни мащаби, което ги излага на рискове още в най-ранна възраст.
Зад блестящите екрани обаче се крие тревожна реалност: над 20% от учениците са ставали жертви на онлайн тормоз. Най-болезненото в тези случаи е, че агресорите обикновено не са непознати хора, а техни собствени съученици и приятели, което превръща виртуалното пространство в място на социален натиск.
Проблемът се задълбочава от мълчанието и липсата на доверие в институциите. Докато почти половината от децата се обръщат към родителите си за помощ, само малка част от тях търсят подкрепа от своите учители. Още по-плашещо е, че голям процент от учениците предпочитат да пазят за себе си срещата с шокиращо съдържание, вместо да потърсят съвет.
Парадоксално е, че докато изкуственият интелект става част от ежедневието на повече от половината ученици, критичното мислене остава на заден план. Едва всеки пети проверява дали информацията, генерирана от AI, е действително истинна, което ги прави уязвими към дезинформация.
Решението според експерти от УНИЦЕФ, Националния център за безопасен интернет и Асоциация „Родители“ не е в стриктните забрани, а в образованието. Дигиталната грамотност е единственият реален щит срещу рисковете, което се подкрепя и от Министерството на образованието, залагащо на подкрепата за безопасното използване на технологиите, вместо на тяхното ограничаване.