Правителството подготвя серия от ключови решения, които обхващат както стратегическата инфраструктура на страната, така и предстоящите демократични процеси. В центъра на вниманието е актуализираният план за магистрала „Струма“, който цели да сложи край на десетилетните спорове и да осигури безопасна връзка с Гърция.
По отношение на „Струма“, фокусът се измества към реалистичните срокове за завършване. Обходът на Кресна, с дължина 4,2 км, се очаква да бъде готов до края на 2027 г., докато строителството на участъка Крупник-Кресна в посока София ще стартира същата година. Въпреки оптимизма, завършването на едното платно се прогнозира за 2031 г., което е резултат от дълги преговори с екологични организации за извеждането на трафика извън Кресненското дефиле, като сегашният път Е79 ще остане за локално ползване.
Паралелно с пътните проекти, държавната машина се подготвя за президентските избори на 25 октомври. Обсъждат се финансовите параметри за предизборните предавания в БНР и БНТ, както и допълнителното финансиране за Централната избирателна комисия. Общият бюджет за организацията на вота е значителен, като се предвиждат милиони евро за административни разходи и специални медийни пакети за участниците в кампанията.
Финансовата стабилност на страната също е на дневен ред чрез доклада за касовото изпълнение на консолидираната фискална програма. Този отчет за първото полугодие на 2026 г. ще разкрие реалното състояние на приходите и разходите, предоставяйки прозрачна картина на бюджетното салдо и движението на публичните средства.
На международно ниво България затяга сътрудничеството с Гърция чрез утвърждаване на ново споразумение за изграждане на център за полицейско и митническо сътрудничество при Кулата-Промахон. Този център ще замени остарялото споразумение от 2008 г. и ще заложи на дигитализация, по-бърз обмен на информация и съвместни обучения за борба с незаконната миграция и трансграничната престъпност.