Световният футбол често е сцена на невероятни емоции, но историята на националния отбор на Аржентина е обгната от гъста мъгла от съмнения. Впоследствие на последните съдийски решения в полза на „гаучосите“, в социалните мрежи отново избухна вълна от недоволство, насочена както към отбора, така и към Лео Меси. Критиците твърдят, че успехът на Аржентина не е плод единствено на таланта, а на системни аванти, които се повтарят през десетилетията.
Първият голям скандал датира от 1978 година, когато Мондиалът в Аржентина се превръща в инструмент за пропаганда на кървавата военна хунта на генерал Хорхе Видела. Паралелно с футболната еуфория, в непосредствена близост до стадион „Монументал“ са функционирали центрове за изтезания. Спорният момент от този турнир остава шокиращата победа с 6:0 над Перу, при която представянето на вратаря Рамон Кирога предизвика сериозни съмнения за корупция и политически натиск. Дори финалът срещу Холандия бе белязан от оплаквания за умишлено забавяне и натиск върху съдийския състав.
Осем години по-късно, през 1986-та, светът става свидетел на един от най-известните моменти в спорта – „Божията ръка“ на Диего Марадона. Голът срещу Англия, отбелязан с ръка, бе признат, въпреки че бе видян от милиони. В тази драма участва и български съдия – Богдан Дочев. Докато главният рефер Али Бенасьор игнорира нарушението, Дочев остана статичен, оправдавайки се по-късно с тогавашните правила на ФИФА, които не му позволяваха да влияе на главния съдия. Този мач остави трайна бележка върху кариерата на българския арбитър, който прекара последните си години в изолация и болка.
Съвременната ера не е по-различна. Световното първенство в Катар през 2022 г. бе разглеждано от мнозина като „ескортирано“ пътуване на Аржентина към титлата. Решаващи дузпи и липсата на червени картони, особено при скандалния мач срещу Холандия на четвъртфиналите, подхраниха тезата, че ФИФА прави всичко възможно Меси да бъде издигнат в статус на най-великия зависемо от обстоятелствата.
Днес аржентинският национален отбор вече не е просто спортен колектив, а мощна икономическа марка. Под управлението на АФА, образът на Лео Меси е трансформиран в печеливш бизнес модел. Приятелски срещи в Китай, Индонезия и академии в САЩ генерират десетки милиони долари. Тази финансова машина прави отбора изключително ценен за ръководството на ФИФА, което превръща успеха на Меси в приоритет за глобалния пазар.
Финансовият успех на самия Меси е стряскащ – с общо приходи от около 1,3 милиарда долара, включително огромни заплати в Барселона и Интер Маями, и текущо състояние от около 650 милиона долала. Въпреки това, критиците забелязват, че докато Пеле е бил възприеман като нещо свръхестествено, Меси често е виждан като продукт на перфектно изградена система от влияния и пари.
С оглед на предстоящия Мондиал 2026, въпросът остава същият: ще бъде ли пътят на Аржентина отново „помогнат“ от съдийските свирки? Докато феновете очакват следващите сблъсъци, ясно е, че Меси и неговият отбор са успели да спечелят света, но в процеса са натрупали и множество врагове.