В село Духовец в разградската област времето сякаш е спряло. Местните жители са обзети от недоумение и тъга, опитвайки се да осмислят ужаса, който е разкъсал едно семейство в съседния Исперих. Трагедията, при която един баща отнема живота на двете си дъщери и след това прекратява своя собствен, остави след себе си празнота и много неотговорени въпроси.
В центъра на тази човешка драма е майката на момичетата, която в момента се бори с неизписуема болка. Тя е в критично психическо състояние и е потънала в мълчание, отказвайки всякаква комуникация с външния свят. Дори най-близките ѝ хора не могат да пробият стената на скръбта, в която тя се е затворила след загубата на най-ценното в живота ѝ.
Разследването и наличната информация разкриват мрачната картина на събитията. Оказва се, че мъжът е страдал от тежко депресивно разстройство, което вероятно е замъглило преценките му и го е отвело към този фатален край. Психическото здраве, често пренебрегвано, тук се очертава като един от ключовите фактори за случилото се.
Освен психическото състояние, се посочват и други провокатори за този акт на отчаяние. Финансовите проблеми, породени от хазартни дългове, вероятно са засилили чувството на безизходица у бащата. Добавя се и странен детайл под формата на SMS съобщение за някакъв „нов татко“, което може да е послужило като последната капка в чашата.
Тази история е жестоко напомняне за това колко тихо могат да се развиват личните демони на един човек, преди те да доведат до немислима катастрофа. Докато селото оплаква жертвите, остава само тежката тишина на една майка, чийто свят е сринат завинаги.