Бюджетната рамка за 2027 година, представена от българското правителство пред Европейската комисия, очертава дефицит от 4,3% от брутния вътрешен продукт. Според Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, представените данни са по-скоро индикативни и поставят началото на сериозен дебат за това как държавата ще балансира своите сметки в бъдеще.
Планираните мерки за ограничаване на дупката в хазната включват повишаване на акцизите върху тютюневите изделия и промени в данъчното облагане на хазартния сектор. Особено внимание обаче буди въвеждането на т.нар. данък „свръхпечалба“. Експертът изразява притеснение, че подобни еднократни и извънредни налози, насочени към специфични бизнес сегменти, не са дългосрочно решение за устойчивостта на публичните финанси.
В разходната част на бюджета се очертават два ключови фронта за реформи. Първият е насочен към оптимизация на разходите за персонал, включително в сектор „Сигурност“. Вторият се фокусира върху промени в системата на ТЕЛК. Към момента обаче липсва детайлна яснота относно механизмите, чрез които тези реформи ще се реализират, което създава несигурност относно постигането на реални икономии.
Икономистът отправя критично предупреждение: ако планираната оптимизация на администрацията остане само на хартия, държавата неминуемо ще се изправи пред два трудни избора – или приемане на още по-висок дефицит, или налагане на нови, по-тежки данъчни тежести върху гражданите и бизнеса.
Богданов подчертава, че съществува сериозен потенциал в подобряването на събираемостта на приходите. Вместо повишаване на съществуващите ставки, фокусът трябва да падне върху затварянето на вратичките за избягване на данъци. Ефективното прилагане на закона и ограничаването на сивия сектор са посочени като най-здравословните инструменти за напълване на хазната.
В крайна сметка, визията за фискалната стабилност на страната изисква системни усилия, насочени към изсветляване на икономиката. Според анализатора, държавата трябва да се стреми към събиране на това, което законът вече предвижда, вместо да търси лесни решения чрез допълнително данъчно облагане на изрядните платци.