Аз съм от онези, които не вярват, че трябва да горим на клада политици за лични, битови и дори дребни криминални провинения, подчертавам дребни. Не от прекомерна толерантност, а от груб реализъм – няма перфектни хора, а „образцов гражданин“ е тъкмо либерална, утопична мантра. Всички имаме някакви дребни трески за дялане и грешки в миналото.
Политиката е нещо съвсем конкретно – битка за това кои политики да управляват държавата.
Хора с абсолютно перфектни биографии са налагали унищожителни за страната си политики, припомни във „Фейсбук“ Кристиян Шкварек.
Същевременно някои от най-умелите и полезни за страната си политици са били в личния си живот алкохолици, побойници, простаци. Хора като Чърчил, Теодор Рузвелт, Андрю Джаксън, Никсън, хеле пък ако отидем по-назад в историята, биха били размазани за множеството си недъзи и лични провинения от модерните социални мрежи. Което не прави нито тях по-малко интелигентни и кадърни управленци, нито политиките им по-малко успешни или полезни за страните им.
Нещо повече – България не блика от интелигентни хора, желаещи да се занимават с политика, че да можем да си позволим да смазваме всеки, който някога в миналото си не е спрял на пешеходна пътека, казал е някаква простотия или направил грешка, за която днес вече съжалява.
Затова смятам, че проблемът със Стоил Цицелков не беше нито едно от всичките му битови провинения – нито тревата, нито шофирането, нито инфантилния фейсбук активизъм.
Проблемът с него бе, че Европейската Комисия е сметнала за необходимо изрично да му забрани да участва в наблюдение на изборите.
Отнякъде ППДБ изкопаха единствения човек в страната, на когото ЕК е забранила да наблюдава избори, и го назначиха за министър по…следенето на изборите.
бе заметен под килима в едноседмична кръгова отбрана на умнокрасивите в полза на Цицелков. Една седмица слушаме колко дребнаво е да се вглеждаш в съдебното минало на човек от преди години (съгласен съм), и нито дума за това, аджеба, какъв абсурд е ЕК да са му забранили да прави баш това, за което те го правят вицепремиер.
Така че нека съдим политиците на първо място за политиките и идеологията, които се опитват да прокарват – това засяга директно милиони.
На второ място за провиненията, пряко свързани с работата, за която ги назначаваме. (като това ЕК да ти наложи забрана).
И чак на трето за битовите им и характерни недъзи, които социалните мрежи днес вадят най-бързо, жестоко и осъдително просто, защото са най-пикантни за онлайн клюкарника, в който вече живеем.