Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Визуалният език на Де Фацио придава на идеята за паметта осезаемо, материално измерение. Чрез наслагване на плътни живописни пластове и прозрачни зони, тя изгражда повърхности, които напомнят за износени стени, камък или фрагменти от архитектурна среда. Сдържаната палитра от земни, охрени, сиви и черни тонове, прекъсвана от светли проблясъци, подчертава взаимодействието между светлината и материята, превръщайки всяко платно в своего рода палимпсест на преживяното.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Визуалният език на Де Фацио придава на идеята за паметта осезаемо, материално измерение. Чрез наслагване на плътни живописни пластове и прозрачни зони, тя изгражда повърхности, които напомнят за износени стени, камък или фрагменти от архитектурна среда. Сдържаната палитра от земни, охрени, сиви и черни тонове, прекъсвана от светли проблясъци, подчертава взаимодействието между светлината и материята, превръщайки всяко платно в своего рода палимпсест на преживяното.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Визуалният език на Де Фацио придава на идеята за паметта осезаемо, материално измерение. Чрез наслагване на плътни живописни пластове и прозрачни зони, тя изгражда повърхности, които напомнят за износени стени, камък или фрагменти от архитектурна среда. Сдържаната палитра от земни, охрени, сиви и черни тонове, прекъсвана от светли проблясъци, подчертава взаимодействието между светлината и материята, превръщайки всяко платно в своего рода палимпсест на преживяното.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Защо някои мигове от живота ни остават гравирани завинаги, докато други избледняват почти мигновено? Защо един дребен, на пръв поглед незначителен детайл може да бъде по-ярък в паметта ни от цяло събитие? Тези философски въпроси са в основата на творческия търсене на Галина Де Фацио, която ни кани да разгледаме паметта не като статичен архив, а като живо, променящо се пространство.
В своята нова самостоятелна изложба „Острови от време“, представена в ONE Gallery в София, художничката използва метафората за „островите“, за да опише отделните емоции, места и усещания, които успяваме да задържим сред непрекъснатия поток на времето. Тя създава визуално пространство, в което миналото и настоящето се срещат, а спомените се преплитат, губейки своите строги хронологични граници.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Визуалният език на Де Фацио придава на идеята за паметта осезаемо, материално измерение. Чрез наслагване на плътни живописни пластове и прозрачни зони, тя изгражда повърхности, които напомнят за износени стени, камък или фрагменти от архитектурна среда. Сдържаната палитра от земни, охрени, сиви и черни тонове, прекъсвана от светли проблясъци, подчертава взаимодействието между светлината и материята, превръщайки всяко платно в своего рода палимпсест на преживяното.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
Визуалният език на Де Фацио придава на идеята за паметта осезаемо, материално измерение. Чрез наслагване на плътни живописни пластове и прозрачни зони, тя изгражда повърхности, които напомнят за износени стени, камък или фрагменти от архитектурна среда. Сдържаната палитра от земни, охрени, сиви и черни тонове, прекъсвана от светли проблясъци, подчертава взаимодействието между светлината и материята, превръщайки всяко платно в своего рода палимпсест на преживяното.
Творбите на концептуалната художничка не предлагат завършени разкази, а оставят широко пространство за лични асоциации. Размитите форми могат да бъдат разчетени като пейзажи или забравени предмети, което приканва зрителя към т.нар. „бавно гледане“. При приближаване се разкрива сложният живот на повърхността – релефни натрупвания и заличени линии, които позволяват на времето да бъде усетено не само като концепция, но и като физическа реалност.
В свят, доминиран от бързата смяна на образите, „Острови от време“ предлага алтернативен ритъм на съзерцание и преоткриване. Изложбата, която се провежда от 21 ноември до 22 декември 2026 г. в ONE Gallery на ул. „Дякон Игнатий“ 1А в София, е покана да открием собствените си вътрешни острови и да се върнем към онова, което продължава да живее в нас, дори когато сме го смятали за забравено.
