Проф. Даниел Вълчев хвърли нова светлина върху политическата сцена, заявявайки, че обмисля кандидатура за президент. Ключовият момент тук не е самото участие, а категоричното отхвърляне на всякаква партийна подкрепа. Според него смисълът на такава стъпка е единствено в създаването на истинска гражданска кандидатура, която не е просто прикрит инструмент в ръцете на политическите сили.
Вълчев подчертава, че президентът трябва да бъде личност с изграден характер и биография, а не фигура, която чака одобрение или „потупване по рамото“ от лидери като Борисов или Радев. Тази позиция е предизвикателство към сегашния модел, при който партийната лоялност често надвишава личната почтеност и професионалните качества.
Анализирайки българското общество, професорът отбелязва дълбокото недоверие към елитите, което често е основателно. Той посочва, че в България успехът рядко се свързва с труд и талант, а по-скоро с подозрения за нечестни схеми. За него демокрацията не е просто статистическо разпределение на гласове, а сложен процес, в който страната все още се опитва да се интегрира правилно.
Относно текущото управление, Вълчев изразява умерен оптимизъм, но предупреждава за предстоящи вътрешни проблеми от есента. Той вижда риск в големите зависимости, които могат да поставят правителството пред сериозни въпроси, ако не бъдат предприети решителни действия за тяхното премахване.
В международния план той изразява скептицизъм към някои назначения в зони на конфликти, подчертавайки нуждата от по-добра дипломатическа подготовка, за да се избегнат манипулации. По отношение на сътрудничеството със САЩ, той смята за естествено България да приема американски самолети в Безмер, виждайки в това константа за всички правителства след 1990 година.
В заключение, Вълчев изразява критично отношение към тези, които се опитват да се представят като морални авторитети, считайки, че истинският морал не се декларира с думи, а се доказва с действия и живот, далеч от политическите интриги.