Българската политическа сцена бе разтърсена от неочакваното предложение на Румен Радев към Володимир Зеленски. Вместо да се пристъпи към продажбата на руското оборудване за АЕЦ „Белене“ на Украйна, премиерът предложи двете страни да обединят усилия за завършването на проекта. Идеята е централата да бъде изградена с европейски средства, а произведената енергия да се изнася към Киев през румънската мрежа.
На пръв поглед планът изглежда амбициозен, но при по-внимателен поглед той се сблъсква с жестоката реалност на съвременната геополитика. Докато София предлага дългосрочно партньорство, Украйна има спешна нужда от енергия тук и сега. Киев настоява за покупката на реакторите, за да ги интегрира незабавно в АЕЦ „Хмелницка“, където инфраструктурата е напълно готова за този тип съветски блокове.
Техническите пречки пред „възрожденето“ на Белене са огромни. Реакторите са дело на руския „Атомстройекспорт“, а в условията на строги санкции от ЕС и българското вето върху нови договори с Москва, набавянето на части и софтуерна поддръжка е почти невъзможно. Дори при наличието на правна лазейка, лицензирането на руска технология по европейските стандарти за безопасност би било безпрецедентно предизвикателство.
Финансовата страна на уравнението е също толкова притеснителна. Оценките за разходите варират между 10 и 12 милиарда евро. Твърдението, че тези средства ще дойдат от Брюксел, звучи утопично, тъй като Европейският съюз няма практика да субсидира ядрени мощности, базирани на руски технологии, особено в момент на пълна диверсификация от Москва.
Към това се добавя и времевият фактор – реализацията на подобен проект би отнела между 10 и 15 години. Това време е лукс, който Украйна в състояние на война просто няма. Освен това, износът на ток през Румъния изисква мащабни инвестиции в интерконектори и сложни регулаторни съгласувания с Букурещ, който развива свои собствени ядрени проекти.
Вътрешнополитическите реакции в България само подчертават разкола. Докато правителството се опитва да балансира, опозицията от „Възраждане“ обвинява Радев в разминаване между думите и действията му. От друга страна, евроатлантическите сили в парламента определят идеята за съвместна централа като „мъртвородена“ и настояват за бързата продажба на оборудването, за да се помогне реално на Киев.
В крайна сметка предложението за съвместно изграждане на АЕЦ „Белене“ прилича повече на стратегическа маневра за отлагане на трудни решения, отколкото на работещ икономически план. Между политическите желания и техническата възможност стои пропаст, която едва ли може да бъде преодоляна в близко бъдеще.