Светът, в който Великобритания взе решението за Брекзит през 2016 г., вече не съществува. Днес, в условията на остра технологична и икономическа борба между САЩ и Китай, става ясно, че изолацията не е стратегия, а риск. Точно затова бившият премиер Тони Блеър настоява за радикален обрат в курса на Лондон, който да върне страната в европейското семейство.
Блеър вижда стратегически прозорец в предстоящия 10-годишен правителствен план, който трябва да бъде представен през ноември. Той призова настоящия премиер Анди Бърнам да не се задоволява с тактиката на малките стъпки, а да постави ясна и амбициозна цел: повторно присъединяване към Европейския съюз в рамките на следващото десетилетие.
Визията на Блеър не е просто механично връщане към статуквото отпреди референдума, а изграждане на нова, структурирана връзка с реформиран Евросъюз. Според него Европа трябва да се трансформира в истинска глобална сила, способна да се конкурира с големите световни играчи, а Великобритания трябва да бъде интегрална част от този център на влияние.
За да се случи това, Лондон трябва да остави зад себе си „червените линии“, наследени от Киър Стармър. Ограниченията, които изрично изключваха единния пазар, митническия съюз и свободното движение на хора, вече се разглеждат като тежест, която пречи на стратегическото развитие на страната в новата геополитическа реалност.
Пътят към Брюксел може да бъде поетапен, като се започне с тесни споразумения в ключови сектори като отбраната, енергетиката и новите технологии. Като доказателство за гъвкавостта на ЕС, Блеър посочва предложенията на Урсула фон дер Лайен за Канада, които показват, че Брюксел е готов да разработва нови, хибридни статути за своите партньори.
Общественото мнение в Обединеното кралство също демонстрира забележим сдвиг. Последни проучвания показват, че значителна част от избирателите вече определят повторното членство като най-предпочитания вариант за бъдещето, което създава подходяща почва за политическа промяна.
В момента Анди Бърнам се придържа към официалната линия за „по-дълбоки отношения“, без да поема ангажимент за пълно членство. Въпреки това, натискът за исторически обрат расте, а реалностите на 2026 година изискват смелост, която надхвърля старите политически догми и страхове.