Европа в момента е арена на една невидима, но изключително агресивна война. Вместо традиционни военни операции, Русия е заложила на хибридните методи – кибератаки, саботажи и системни провокации, целящи да разклатят увереността на западните съюзници и да прекратят подкрепата за Украйна.
Според Кая Калас, върховният представител на ЕС по външната политика, Москва използва стратегията на сплашване. Целта е Европа да се оттегли от помощта за Киев, като се създаде усещане за постоянна нестабилност и риск от ескалация.
Реалните проявления на този натиск са най-осезаеми на източния фланг на НАТО. Полша вече докладва за реални атаки, включително експлозии, палежи и чести нарушения на въздушното пространство от дронове и дори военен хеликоптер Ми-8. В Румъния ситуацията е подобна, с над 100 регистрирани случая на навлизане на дронове или падане на отломъци, особено в районите на Черно море и Дунав.
Въпреки тези инциденти, европейските лидери подчертават важен нюанс: няма данни за предстоящо директно военно нападение срещу НАТО. Маргус Цахкна от Естония пояснява, че Русия в момента не разполага с необходимия военен капацитет за такава мащабна операция, тъй като ресурсите ѝ са напълно ангажирани в Украйна.
Основното оръжие на Кремъл в този случай не е армията, а психологията. Страхът от ескалация се използва като инструмент за създаване на разкол в западните общества. Литовският външен министър Кестутис Будрис предупреждава за т.нар. „хоризонтална ескалация“, при която се атакува стратегическа инфраструктура, а дори студеното време се превръща в оръжие за натиск.
Единственият ефективен отговор според анализаторите е засилване на икономическия натиск. Това включва по-строги санкции срещу руския военнопромишлен комплекс и т.нар. „сенчест флот“, тъй като икономиката остава най-уязвимата точка на Москва в този конфликт.