Замисляли ли сте се какво точно означава „държавен бюджет“ за вашето ежедневие? Проектобюджетът за 2027 година, представен от вицепремиера Атанас Пеканов, не е просто сбор от числа – той е пътна карта за финансовото здраве на страната ни и пряко засяга всеки един от нас. Правителството е изправено пред деликатния баланс да намали дефицита и дълга, без да жертва социалната подкрепа, от която мнозина зависят.
След години на увеличаващи се разходи, които изпреварваха приходите и доведоха до процедура по свръхдефицит от Брюксел, сега се налага фискална консолидация. Целта е ясна: нов държавен дълг от 8.6 милиарда евро за 2027 г. (спрямо около 10 милиарда преди), и поетапно свиване на разходите спрямо БВП – от 44% до 38% в дългосрочен план. Това звучи като затягане на колана, но дали е път към стабилност?
Как ще се постигне това? Една от основните мерки е съкращаването на над 5000 щатни бройки в държавната администрация. Освен това, възнагражденията в МВР, сектор „Отбрана“ и на народните представители ще бъдат замразени. Тези стъпки целят да оптимизират държавния апарат, но вероятно ще породят дебати относно ефективността и мотивирането на служителите в тези ключови сектори.
Новините не са само за ограничения. В останалите бюджетни сектори се предвижда увеличение на заплатите с 5%. Минималната работна заплата ще достигне 660 евро, което според правителството е разумен компромис между доходите на гражданите и конкурентоспособността на бизнеса. Социалните мерки също получават тласък: помощта за първо дете нараства от 191 на 300 евро, а данъчните облекчения за семейства с деца се увеличават значително – до 5000 евро за едно, 10 000 евро за две и 15 000 евро за три деца от данъчната основа. Дори разходите за частни уроци и тренировки ще могат да се облекчават данъчно до 200 евро годишно. Пенсиите ще се индексират по „швейцарското правило“, а за младите лекари са предвидени допълнителни 30 милиона евро за стипендии.
Откъде ще дойдат допълнителните средства и как ще се финансират тези мерки? Еднократен 33% данък върху свръхпечалбите в определени сектори е планиран като част от стратегията за излизане от процедурата по свръхдефицит. Правителството обсъжда и компенсации за бизнеса заради високите енергийни цени, а дигитализацията на НАП е заложена с цел по-добра събираемост и борба със злоупотребите. Тези мерки показват двоен подход: търсене на справедливост и ефикасност.
Европейската комисия следи отблизо нашите фискални показатели. След като през 2026 г. отчетоха ръст на разходите от 10.3% при допустими 4%, за следващата година се предвижда много по-умерен ръст от 1.3% при разрешени 3.4%. Това е сигнал за Брюксел, че България се ангажира със своите фискални цели. Въпросът остава: Ще успеем ли да постигнем тези амбициозни цели, съчетавайки строгата фискална дисциплина с подкрепата за най-уязвимите, и ще доведе ли това до реално подобрение в живота на българските граждани?