Вежди Рашидов беше личност, която успя да съчетае две на пръв поглед противоположни светове – ефирното царство на изкуството и суровия свят на политиката. Неговият път беше белязан от стремеж към съвършенство, независимо дали държеше в ръцете си длетото за скулптуриране или управляваше една от най-важните институции в държавата.
Началото на този път не беше лесно. Роден в Димитровград през 1951 г., той носи в себе си наследството на майка си, Кадрие Лятифова, известна като „Славея на Родопите“. Ранната загуба на майка му и престоят в сиропиталището в село Студен кладенец изковаха характера му, който по-късно го изведе от художествените училища в София до световните галерии.
Творческата му визия го отведе далеч отвъд границите на България. С пребиваване в Париж и участие в над 50 международни изложби, неговите произведения намериха място в най-престижните музеи в света – от „Уфици“ във Флоренция до музея „Пушкин“ в Москва и Музея на Израел. Признанието дойде под формата на златния медал на Ватикана и отличия от Лувъра.
В родната си страна Рашидов остави траен отпечатък не само чрез своите големи творби, но и чрез символите на българското признание. Той създаде статуетките за наградите „Златна роза“, „Питагор“ и „Сирак Скитник“. Като преподавател в Академията и член-кореспондент на БАН, той превърна изкуството в наука и наследство.
Политическата му кариера беше също толкова динамична. В две правителства той заема поста министър на културата, като един от най-големите му триумфи бе организацията на изложбата „Епопея на тракийските царе“ в Лувъра през 2015 г. Върхът на неговия административен път бе изборът му за председател на 48-ото Народно събрание през 2022 г.
В края на своя жизнен път Рашидов избра да се върне към първата си любов – творенето. След като напусна политиката през август 2023 г., той се посвети изцяло на изкуството, откривайки собствената си галерия „Вежди“ в София, където да сподели визията си със света.
Днес България се прощава с него в Народния театър „Иван Вазов“, където в 11 часа започна поклонението. Поради неговия статус на бивш председател на парламента, правителството създаде специална комисия, водена от Михаела Доцова, заедно с Иво Христов и Евтим Милошев. Погребението ще остане интимен момент, ограничен до тесен семеен кръг.