Като ученик в Плевен Георги Парцалев е приет едновременно медицина, стоматология и право. Семейството му настоява да избере медицината и той записва специалността в Софийския университет. Учи от 1945 до 1951 г., но в началото на петия курс окончателно избира сцената. Диплома за лекар така и не получава, а по-късно не завършва и театрален институт.
Актьорският му път започва не в академия, а в самодейни състави и в Театъра на трудовата повинност. След това работи в Театъра на строителните войски, преди през 1956 г. да стане част от новосъздадената трупа на Сатиричния театър „Алеко Константинов“. В продължение на 32 театрални сезона Парцалев изиграва 40 роли. Сред най-запомнящите се са Осип в „Ревизор“, Подкальосин в „Женитба“, Хаджи Смион в „Чичовци“, Сусо в „Януари“ и Гамаша в „Суматоха“.
Библиотека вместо автомобил
Извън сцената Парцалев е събирач на предмети с история. В жилищата, които обитава под наем, подрежда старинни икони, мебели и бижута. Никога не си купува автомобил, макар че пътува постоянно заради представленията и естрадно-сатиричните концерти в страната. Най-голямото място в личния му свят заема библиотека от около 3000 тома с българска и световна класика.
Първата му филмова поява е в „Любимец 13“ през 1958 г. Следват роли, които го превръщат в един от най-разпознаваемите български комедийни актьори – в „Привързаният балон“, „Кит“, „Петимата от Моби Дик“, „С деца на море“, „Сиромашко лято“, „Баща ми бояджията“, „Два диоптъра далекогледство“ и „13-ата годеница на принца“. За ролята на Методи Рашков в „Сиромашко лято“ получава награда на фестивала в Карлови Вари.
Мечтите, които остават неизиграни
Въпреки популярността си Парцалев не получава театрална награда в България. Званието „заслужил артист“ му е присъдено, когато е на 44 години, а „народен артист“ получава през 1983 г. Сред несбъднатите му професионални мечти са ролите на Хамлет и Дон Кихот. Критиците дори го наричат „Дон Кихот от Левски“, но той така и не стига до този образ.
В последния архивен разговор, записан на 27 септември 1989 г., актьорът говори за връзката между човека и професията: „За да си добър актьор, трябва да бъдеш и добър човек.“ По-малко от два месеца по-късно, на 31 октомври 1989 г., Георги Парцалев умира в София на 64 години. Остава образът на артист без формално театрално образование, който превръща интонацията, жеста и добротата в своеобразен подпис на българската комедия.
Източници: archives.bnr.bg, bta.bg, 24chasa.bg