Светът на културните институции е изправен пред сериозно предизвикателство, породено от навлизането на технологиите с изкуствен интелект в музейните зали. Според актуално проучване на Американския алианс на музеите за 2026 година, общественото доверие към използването на алгоритми при създаването на експозиции остава изключително ниско.
Данните са категорични: едва 9% от запитаните подкрепят внедряването на ИИ в подготовката на музейни изложби. Значителна част от анкетираните – 43% – категорично настояват, че всяка стъпка от създаването на музейно съдържание, от маркетинговите имейли до текстовете в залите, трябва да бъде дело изключително на човешкия интелект.
Въпреки че 29% от хората приемат ИИ като инструмент за административна кореспонденция, съпротивата срещу „автоматизираното изкуство“ остава видима. Музеите обаче започват да експериментират с виртуална реалност и дигитални възстановки. Пример за това е Националният музей на азиатското изкуство, който планира VR проект за известната „Стая на пауните“, разчитайки на алгоритми за пресъздаване на пространството.
Извън технологичния дебат, проучването хвърля светлина върху променящия се профил на посетителя. Днес музеите привличат по-разнообразна аудитория, която не се вписва в клишето за „възрастен, бял и високообразован“ посетител. Интересен факт е, че родителите са най-активните посетители, докато хората над 60 години са най-слабо представени в статистиката за посещаемост през изминалата година.
Основният извод на експертите е, че кризата с посещаемостта след пандемията не се изразява в пълно отсъствие на хора, а в спад на честотата на повторните посещения. Това се превръща в „нова нормалност“, която институциите тепърва ще трябва да адресират, балансирайки между иновациите, които плашат публиката, и необходимостта да останат актуални в съвременния дигитален свят.