Историята на картината „Пристанището на Диеп“ от Камий Писаро е истински трилър, който завършва с победа за истината. След десетилетия в сенките и един скорошен търг в Лондон, на който платното бе продадено за внушителните 1,4 милиона евро, съдът в Париж постави точка на дългогодишната несправедливост.
Всичко започва през 1935 г., когато френско-румънският колекционер и банкер Саломон Флавиан придобива творбата. Спокоят му обаче е прекъснат през 1941 г., когато нацистите конфискират картината заедно с други ценности. По-късно произведенията преминават през музея „Жьо дьо Пом“, който тогава е служил като временен склад за плячковано изкуство, след като са били иззети от сандъци, оставени за съхранение в „Уестминстър Форин Банк“.
Въпреки че Флавиан оцелява и след войната се опитва да си върне имуществото, подавайки списък с 35 изгубени творби, „Пристанището на Диеп“ остава недостъпно. Частта от колекцията му се връща между 1946 и 1950 г., но този конкретен шедьовър остава изгубен за семейството му за много години.
Обратът настъпва през 2023 г. благодарение на дигиталната ера. Наследниците на Флавиан откриват изображение на картината в сайта Wikiart, което ги подтиква да потърсят правда отново. Точно в този момент платното се появява на търг в „Сотбис“ през юни 2024 г., където е купено за 1,2 милиона британски лири.
Парижкият съд обаче взема категорично решение: всички продажби на картината от момента на нейния грабеж до днес са невалидни. Решението е ясно – творбата трябва да бъде върната на наследниците на Саломон Флавиан, независимо къде се намира тя в момента.
За да се изпълни присъдата, търговецът „Сотбис“ е принуден да разкрие самоличността на купувача в срок от два месеца. В противен случай къщата ще бъде глобена с 1000 евро за всеки ден забавяне. Това решение е голяма победа за правната система и за семействата, които все още се борят за връщането на своите културни наследства.