Българската хазна отчита положителна тенденция в управлението на разходите и приходите. Към края на юли бюджетният дефицит е свитнат до 2,201 млрд. евро, което представлява около 1,8% от прогнозния БВП. Този резултат е стъпка напред спрямо юни, когато отрицателното салдо е било по-високо с около 200 млн. евро.
По отношение на приходите, държавата е събрала общо 26,347 млрд. евро, което е над половината от годишния план. Основният стълб тук остават данъците и осигурителни вноски, които формират 80% от общите постъпления и са нараснали с 9,1% спрямо предходната година. Важен принос имат и европейските средства, като само за юли е получено плащане от 896,1 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост.
Не всичко обаче е в нараставаща тенденция. Неданъчните приходи са отбелязали спад от 12,6% (около 443,6 млн. евро), което се дължи основно на по-ниските дивиденти от държавни предприятия в сравнение с предходния период.
От другата страна на везната са разходите, които към юли достигат 28,548 млрд. евро. Увеличението в разходите е продиктувано от няколко ключови фактора: индексацията на пенсиите по швейцарското правило, повишаването на минималната работна заплата и корекциите в заплатите спрямо инфлацията.
Значителен ресурс е насочен и към развитието на инфраструктурата. Капиталовите разходи, които възлизат на 3,093 млрд. евро, се дължат на активното изпълнение на проекти по Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост.
За да осигури стабилност, държавата разполага с фискален резерв в размер на 8,525 млрд. евро. По-голямата част от тези средства са депозирани в БНБ и търговски банки, като останалата част представлява вземания от фондове на ЕС за сертифицирани разходи.