Както писах, за истинското лице на Радев трябва да съдим не толкова по неговите изявления пред български медии, а по заявеното пред самата Европа в среща с нейните лидери.
Нито френската, нито белгийската преса обръщат някакво внимание на срещите на Радев – което значи, че са повече протоколни и опознавателни. Обърнете внимание – дори нямаше общи заявления пред медиите, както в Германия.
Това коментира във „Фейсбук“ Евгений Кънев.
Просто Радев се възприема като някакъв източноевропейски политически субект, който трябва да бъде изтърпян – стига да не пречи на общоевропейските решения, както Орбан. А иначе нека си говори каквото иска пред неговата домашна публика. Част от която има въпиюща нужда от евроскептицизъм в нега по съветските времена – и дори назидание към Европа – а друга част да чуе “собствен глас на България”. Колкото и опасни да изглеждат тези настроения на фона на бурното море, в което се люшка европейската лодка – с един “горд българин” със собствен глас как да се гребе.
Не знам дали да се сърдим на електората, който направи Радев възможен – една старателно отглеждана публика, която бе десетилетия облъчвана със скепсис към пазарната икономика, към Запада, към демокрацията, към човешките права, към малцинствата, към правилата и правото въобще. Но най-вече – в политическо невежество – смачкайки всеки опит за инжектиране на Европа във фосилния ориенталски съветизъм у нас. И която стана благодатна почва за руската пропаганда у нас.
За да ѝ се предложи накрая спасител в лицето на Радев – аналог на същия тип съветски силовики като амортизирания вече Борисов.
Затова и получаваме такива резултати в изследванията – виж по-долу – и чакаме следващата криза, която да пусне студения душ върху голите очаквания за някаква промяна.