Обажда ми се позната от европейските институции. От дума на дума стигаме до извода, че голямата пречка пред Европа да помага на България е изключително изкривената информация, която достига до нея за истинското състояние на държавата.
Писал съм и преди, че основната задача пред създадената партия в началото на членството ни в ЕС бе усвояването на еврофондовете. С цялата власт на задкулисието – основен бенефициент на “порциите” – тази партия съумя да изгради мощна бюрократична машина, която усвои перфектно как да попълва формуляри и документи по приемлив начин за Брюксел.
Успоредно, започна и вграждането на нейни кадри в европейските институции – еврокомисари (всички досега), евродепутати, постове в ЕНП и т.н, и т.н.
За да стигнем дотам, че всяка критика от България, остри статии в западния печат, поставяне на темата “корупция” от други партии – минаваха през цедката на вградените кадри и някак си обвързвания шеф на ЕНП Вебер. Винаги така, че да бъдат олекотени и обезопасени – и за Партията, и за ЕНП.
Пита ме: “Защо така? Защо демократичните партии, които дори са преди тази партия в Европарламента допуснаха това?”
Вероятно – отвръщам – защото битието и цел в политиката на една група хора – усвояване на пари, до които иначе нямат пазарен достъп – ги мобилизира за битка във всеки момент и за всеки документ.
А на политиците от демократичните партии им е все тая – дали са в политиката, в академията, в бизнеса. С две думи – за тях политиката не е самоцел и място само за препитание и обогатяване. Те искат да бъдат възприемани като личности, а не партийни войници с вожд.
Всъщност така бе превзета и България – организираната престъпност направи съюз с организираната посредственост.
Виждаме го дори навсякъде по света, след Русия, България, вече и в САЩ. На власт идва алчната, властолюбивата, безчестната и вулгарна посредственост.
Ами защо идват диктатурите?
Защото посредствеността не може да води открит и честен диалог с гражданите си. Той става монолог или аранжиран “диалог”, основан на лъжи, измислици, цинизми и подмяна на реалността. Навсякъде. А без истински диалог няма демокрация.
Оцеляването на диктатурата е невъзможно без насаждане на апатия, омраза и разделяне. Но нейната най-голяма слабост е некадърното управление и растящата несправедливост. А хладилникът тогава побеждава телевизора. Но не само – честните хора, които за едната чест живеят, започват най-после да се събират.
Защото, както казва Дънов:
„Ако си с чист човек, то помни! При опасност, той става смел, докато мръсникът става подъл.“
Както видяхме и снощи.