Успешните демокрации са изградени на емпатия. Емпатия към близките, към съседите, към общността, към съгражданите, към нацията и към… други нации, които споделят същите ценности.
Вчера за пореден път – без да съм изненадан – постовете за съпричастност към трагедията на Украйна бяха подпечатани с хилещи се човечета. Много от тях и с коментари – особено жестоки под постове на демократични политици. Те са само от една коалиция и тук-там някой най-вече евродепутат от уж “гражданите за европейско развитие”. Всичко друго е евразийски материал.
Това коментира във „Фейсбук“ Евгений Кънев.
Хилещите се човечета представлява сериозен научен интерес към дехуманоиди – не знам как може да се нарече човек, хилещ се на чуждото нещастие.
Откроих в постовете пет основни обяснения:
(1) Украйна си е част от Русия (погълната без смилане руска историческа пропаганда)
Причина: дефицит на историческо познание
(2) Украйна си заслужава – те как убиваха в Донбас ! (погълната без мислене дезинформационна пропаганда )
Причина: липса на критично мислене и в резултат жертва на руска инфовойна.
(3) Стига сте мислили за Украйна, помислете за България!
Подварианти: “това не е моята война и “който защитава украинците – а хваща пушката и да отива ма фронта”.
Причина: липса на емпатия
Явно за толкова години огромен брой хора още не разбират колко силна е връзката между развоя на войната в Украйна и бъдещето на България.
На първо място, защото Русия на Путин не се схваща опасност за България.
Това е плод на десетилетно промиване на нашето съзнание още от училище със сказките за Дядо Иван – до ден днешен. То е все едно да са ти чели приказки като малък за баба Меца и като я видиш в гората да отидеш да ѝ се нарадваш. По същия начин, много българи сигурно биха очаквали с погача “братската руска армия”.
На второ място, защото хората патриархално са възпитани да се уважават авторитета и правото на силата. Защо Украйна да не се предаде – къде е тръгнала да се бие с толкова по-силната Русия – и ни създава проблеми? Както казва Радев: Украйна настоява да води тази война!
На трето място, защото хората са съветски. Съветският човек повече мрази Запада, отколкото обича Русия. Към този профил се приближават и много хора, които не успяха да се вградят в пазарната икономика и разчитат на своята рода, група, връзки и накрая Партията – да им уреди живота и мразят успелите, заради техните качества.
Те виждат войната в Украйна като намеса на Запада да направи същото с Украйна – политическо и културно подчиняване, както България и така още повече се приближава до Русия и става заплаха и за нея – затова агресията на Русия е справедлива. Даже не е агресия, а защита.
Затова помощта за Украйна е безсмислена и е по-добре да не се харчат пари.
В края на деня – липсата на емпатия е в основата на всеки деспотизъм. Видяхме го в историята с фашизма и комунизма, виждаме го и днес с рашизма и тръмпизма.
И България, уви, е доста близо до деспотизъм.
Отново.