Няколко дни пропусках – а и не исках – да се информирам за подробностите около Петрохан.
Но бях впечатлен от две неща.
Първо, как изпълзяха публични фигури с криминален профил от засада да обругаят жертвите – което е сигурен знак, че нещо трябва да се прикрива и отклонява внимание.
Това коментира във „Фейсбук“ Евгений Кънев.
И второ – поради първо, колко лесно човек може да се ориентира, че става дума за брутално убийство от хора с държавен чадър, след като се запознае с житейския и професионалния път на жертвите и… този на хората, които застанаха зад тях.
Криминалната държава, в която живеем прави доста лесна ориентацията във всяко обществено събитие.
Човек може да вярва и на една дума, казана от Путин, Пеевски, Борисов или други подобни публични фигури – както и на техния обслужващ персонал – само по две причини:
Или самият той е от същия натурел;
или се е оставил да бъде заблуден.
Ако човек не може да различава и подбира своите източници по обективност, а ги търси само ако потвърждават неговите заблуди – той е неспасяем.
Примерно, колчем спомена жертвите на руската жестокост в Украйна – редовно ме налазват тролове, но и искрено заблудени хора с контравъпроса за “зверствата на украинската армия в Донбас”.
Тези хора едва ли ползват ИИ да проверят вярата си; по-страшно е, че стъпват единствено на следното допускане:
“Хората в Донбас не са украинци и затова украинската армия ги убива.”
Защото ако са украинци – защо трябва да бъдат убивани от други украинци, нали?
Всяка демографска статистика обаче би оборила това мнение и би довела до въпроса – защо трябва да бъдат убивани едни от други украински граждани?
И да доведе до следващия въпрос – а не стрелят ли тогава украинците по нашественици?
Защо не стигат до такива въпроси?
Защото Путин не може да бъде възприеман като Зло.
Било, защото Украйна била на Русия; защото Русия освободила България; или заради някой друг загнезден мит и невежество – няма значение.
Извод:
Не можем да тръгнем напред като народ, ако не можем да различаваме Добро и Зло.