Ефирът на една от най-големите национални телевизии се превърна в арена на ожесточен словесен сблъсък, който разпали дебата за бъдещето на българския език. В центъра на бурята се оказа Цончо Ганев от „Възраждане“, който, замествайки лидера на партията, влезе в пряк конфликт с водещата Цветанка Ризова по темата за Закона за българския език. Напрежението ескалира дотам, че Ганев директно обвини журналистката в „брутална лъжа“ и поиска извинение.
Сърцевината на спора се крие в предложения законопроект, целящ да укрепи позициите на книжовния български език в публичното пространство. Според Ганев, този закон е жизненоважен за опазването на националната ни идентичност, която през вековете се е крепяла на три стълба: православната вяра, езика и семейството. Той категорично отхвърли твърденията, че законопроектът ще допусне навлизането на латиница или така наречената „шльокавица“ в официалните надписи, подчертавайки, че „Стара планина“ ще продължи да се изписва на кирилица, както и имената на държавните институции.
Депутатът настоява, че целта е държавните институции и публичните места да дават пример, използвайки единствено български език. Той даде за пример полицейските автомобили, чиито надписи според него трябва да са приоритетно на кирилица, а не на английски. В този контекст, Ганев посочи европейски държави като Франция, Полша, Унгария и Румъния, където местният език заема централно място в публичната комуникация, като модел за подражание.
Разговорът засегна и международните срещи, където често се налага използването на чужди езици. Ганев обясни, че законопроектът не регулира езика на тези събития, а се фокусира върху официалните надписи и обозначения на територията на страната. За международни форуми ще се предвиждат преводачи или предварително ще се уговаря работен език.
Законопроектът, приет на първо четене със 153 гласа „за“, предвижда създаването на Консултативен съвет за българския език към Министерския съвет. Този съвет ще има експертно-консултативни функции, като ще подпомага опазването и развитието на езика и ще представя годишни доклади. Важно е да се отбележи, че законът няма да засяга личната и неофициалната употреба на езика, а ще се фокусира върху регламентирането му в администрацията, образованието, медиите и електронната комуникация, за да осигури цялостна правна рамка за държавната езикова политика.
