Анкара поставя ултиматум пред „Газпром“: или цените падат, или доставките се съкращават. Турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар бе категоричен, че решението е продиктувано единствено от икономически съображения, тъй като руският природен газ е станал непосилно скъп.
Въпреки че Турция не планира пълно прекратяване на отношенията с Москва в енергийния сектор, стратегията на страната е ясна – системно намаляване на зависимостта. Целта е националното потребление да се стабилизира на около 57 милиарда кубика годишно до 2040 година.
Статистиката показва сериозен отлив на руското влияние в региона. Ако през 2006 г. Русия е осигурявала 64% от газа на Турция, то до началото на 2025 г. този дял е спаднал до 37%. Доставките от „Газпром“ са се съкратили с близо 20% спрямо нивата от 2021 г.
Вместо на Москва, Анкара залага на агресивна диверсификация. Азербайджан вече заема 22% от пазара, а САЩ присъстват с 16%. Очаква се още повече вносни договори с гиганти като ExxonMobil и Cheniere Energy да влязат в сила след две години, а местното находище „Сакария“ в Черно море да донесе значителни количества газ до 2027 г.
Един от основните проблеми е ценовата дискриминация. Докато Китай получава руски газ на около 258 долара за хиляда кубика, Турция и европейските държави плащат близо 420 долара. Тази огромна разлика прави руския газ стратегически неизгоден за Анкара.
За „Газпром“ това е пореден тежък удар. След като загуби огромни части от европейския си пазар, където доставките паднаха драстично, компанията сега вижда как и един от нейните най-големи клиенти започва активно да търси алтернативни източници.