В българската политическа действителност често се срещат ситуации, които граничат с абсурда, но настоящият случай с вътрешния министър Иван Демерджиев е истински оксиморон. Как един човек, който в момента е подсъдим по дело за безстопанственост и сключване на неизгодни за държавата договори, може да бъде лицето на законността и морала в страната? Логиката подсказва, че това е невъзможно, но реалността в МВР доказва точно обратното.
Става въпрос за тежки обвинения, свързани с нарушаване на Закона за обществените поръчки при създаването на новите лични карти, което е довело до ощетяване на държавната хазна с близо 1,5 милиона лева. Докато в повечето европейски демокрации подобен статус би означавал незабавен политически залез или поне временно отстраняване от властта до окончателна присъда, у нас Демерджиев продължава да управлява репресивния апарат.
Вместо да се фокусира върху обективното правоприлагане, министърът често се появява пред медиите, за да обяви проверки срещу политически фигури. Основен мишена в тези изяви е Делян Пеевски, като обаче конкретните доказателства остават в сянка. Това поражда сериозни опасения, че МВР не се използва за борба с корупцията, а по-скоро като инструмент за политическо възмездие.
Тези съмнения се подкрепят и от сигнал до прокуратурата, подаден от адвокат Хамид Хамид. В него се твърди, че министерството извършва незаконни разследвания срещу лица с депутатски имунитет и дори се опитва да фабрикува свидетелства чрез натиск върху кметове и бизнесмени. Целта, според сигнала, е да се удовлетворят лични реваншистки желания, превръщайки полицията в „политическа бухалка“.
Критиците на Демерджиев напомнят, че това не е първият му опит да използва властта си за притискане на неудобни за него хора, като сочат към неговия период в служебните кабинети на Гълъб Донев. Парадоксът се задълбочава и с появи за връзки между министъра, неговия доверен човек Петромил Сотиров и строителната корпорация „Парсек груп“, която изпълнява мащабни обществени поръчки.
В тази ситуация ролята на прокуратурата става критична. Тя трябва да бъде корективът, който да разследва не само политическите опоненти, но и самите управляващи. Демокрацията е застрашена, когато органите по реда и закона се превърнат в чадър за „своите“ и в машина за репресии срещу останалите.