Повечето от нас приемаме лечението на кореновите канали като стандартна и напълно безопасна процедура, която ни спасява от изваждането на зъба. В света на съвременната стоматология това се счита за рутинна грижа, но съществува и една по-мрачна теория, която поставя под въпрос дългосрочните последици от тази интервенция за цялостното ни здраве.
Проблемът се крие в самата анатомия на зъба. Макар лекарите да почистват основните канали, в зъбната структура съществува истински лабиринт от микроскопични странични канали. Тези тънки тунели, които могат да се простират на километри в обща дължина, са практически невъзможни за пълна стерилизация. Когато зъбът бъде „запечатан“ с гутаперча, той се превръща в мъртва тъкан, в която анаеробните бактерии могат да процъфтяват, защитени от имунната система и антибиотиците.
Тази хипотеза не е нова. Още преди век д-р Уестън Прайс, един от най-значимите изследователи в областта, провежда провокативни експерименти. В един от най-известните си опити той трансплантира зъб с лекуван коренов канал в тялото на заек. Резултатът е шокиращ: животното развива артрит и умира от инфекция, докато пациентът, от който е взет зъбът, неочаквано се възстановява от подобни симптоми.
Опасността от тези „скрити“ бактерии е, че те могат да останат незабележими в продължение на години, докато имунната ни система е силна. обаче, при първия сериозен спад на здравето, тези токсини могат да нахлуят в кръвообращението и да се заселят в различни органи. Изследванията свързват такива фокусни инфекции с развитието на сърдечни заболявания, ревматизъм и неврологични проблеми, включително множествена склероза.
Още по-тревожна е връзката с онкологичните заболявания. Някои специалисти, като д-р Робърт Джоунс и д-р Джоузеф Исълс, твърдят, че огромният процент от пациентите с рак на гърдата са имали проблеми с кореновите канали преди заболяването си. Според техните наблюдения, бактериалните токсини могат да блокират протеини, които помагат на тялото да се бори с туморите.
Въпреки тези предупреждения, големи организации като Американската дентална асоциация продължават да твърдят, че процедурата е безопасна, макар и често без да предоставят задълбочени доказателства. Критиците смятат, че това се дължи на финансовата рентабилност на лечението спрямо алтернативите.
Какъв е изходът тогава? Някои експерти съветват вместо рискованото запазване на „мъртъв“ зъб, той да бъде изваден. Като алтернатива се предлагат мостове, частични протези или импланти (предпочитателно от биосъвместими материали като цинк). Важно е обаче при изваждането да се отстрани и пародонталният лигамент, за да се елиминира всеки шанс за остатъчна инфекция в челюстната кост.