Светът на музиката се сбогува с един от най-влиятелните, макар и често непризнати, архитекти на британския поп и рок – легендарният барабанист Клем Катини. На 89-годишна възраст, на 2 ноември в Лондон, той напусна този свят след нещастно падане, оставяйки след себе си наследство, което пулсира в сърцето на десетки класически хитове.
Роден в Стоук Нюингтън, Лондон, през 1937 г. в семейство на италиански имигранти, Катини започва своя път към музикалната история през 1960 г. с барабаните си в „Shakin’ All Over“ на Джони Кид и The Pirates. Само година по-късно той става съосновател на The Tornados – групата, която ще запише „Телстар“. Този инструментален шедьовър, продуциран от визионера Джо Мийк, не само прекарва пет седмици на върха на британската класация, но и превръща The Tornados в първата британска група, достигнала №1 в американския Billboard Hot 100, проправяйки пътя за „Британската инвазия“.
След успеха с The Tornados, Клем Катини се превръща в най-търсения студиен барабанист във Великобритания. Неговите ритми са гръбнакът на поне 42 (а според самия него – 45) британски песни номер 1. Той беше човекът зад барабаните в евъргрийни като „Green, Green Grass of Home“ на Том Джоунс, „You Don’t Have to Say You Love Me“ на Дъсти Спрингфийлд, „Release Me“ на Енгелбърт Хъмпърдинк и „Амарило“ на Тони Кристи. Списъкът с артисти, с които е работил, е внушителен и включва The Kinks, The Wombles, Пол Уелър, Лу Рийд и Донован.
Един от по-любопитните му проекти е участието му във всички 11 песни от „Трилтингтън“ – инструменталната версия на албума „Рам“ на Пол и Линда Маккартни, издадена от самия Пол Маккартни под псевдонима Пърси „Трилс“ Трилтингтън. Това показва не само неговата техническа виртуозност, но и способността му да се адаптира към различни музикални стилове и изисквания.
Признанието от колегите му е единодушно. Тони Кристи го описва като „музикант от световна класа и джентълмен от световна класа“, подчертавайки, че Катини е свирил в повече песни номер 1 от всеки друг британски барабанист. Карл Палмър пък му благодари за това, че е „отворил вратата за всички нас“ – барабанистите във Великобритания. Има и една почти митологична история: Катини е бил сред обсъжданите барабанисти за групата, която по-късно ще стане Led Zeppelin. Но поради студийните си ангажименти той не успява да се срещне с мениджъра Питър Грант, а мястото е заето от Джон Бонъм – един от малкото, които могат да се мерят с неговия талант.
Въпреки че често оставаше в сянката на изпълнителите, чиито хитове поддържаше с безупречния си ритъм, приносът на Клем Катини към британската музика е неизмерим. Неговата история е увековечена и във филма „Телстар“ от 2008 г., където ролята му е изиграна от Джеймс Кордън. Днес, докато слушаме класики от златната ера на рока, можем да сме сигурни, че някъде там, в основата на всеки ритъм, звучи и част от неповторимия дух на Клем Катини – истинският, но невидим гений зад саундтрака на цяла една епоха.