Светът на изкуството загуби един от своите най-непокорни титани. Дейвид Хокни си отиде на 88 години, оставяйки след себе си не само невероятни платна, но и една иронична победа над медицината. Художникът, който отказваше да се подчини на здравословните догми, надживя четирима от своите лекари – точно тези, които настоятелно го притискаха да се откаже от тютюнопушенето.
За Хокни цигарата не беше просто вреден навик, а инструмент за психично равновесие и творческо вдъхновение. Неговата философия беше проста и безпощадна: смъртта е неизбежна за всеки, независимо дали пуши или не. Този светоглед го превърна в истински борец за личната свобода. Имаше дори легенди, че в дома му винаги са стояли запаси от 2000 цигари, подготвени за всякакъв възможен „спешен случай“.
Творецът свързваше правото на пушене с по-широкото понятие за толерантност. Той често споделяше, че като гей човек знае какво означава да бъдеш част от малцинство и че истинската толерантност се изразява именно в приемането на неща, които не задължително ни харесват. За него борбата срещу пушачите беше форма на нетърпимост, която не можеше да бъде оправдана.
Неговата съпротива придоби политически размери през 2005 година, когато Великобритания въвежда забрани за пушене в обществени пространства. Хокни се появява на среща на лейбъристите с плакат, напомнящ на всички, че краят е един и същ за пушачи и непушачи. По-късно, в статия за известно британско издание, той определя тези забрани като „гротескно социално инженерство“, превръщайки страната му в „зла и неприятна земя“ в очите си.
Дори в залезните години на живота си, Хокни не спря да се противопоставя на административния натиск. Когато организира ретроспективната си изложба в Париж, местните власти му забраниха да използва автопортрет с цигара за реклама, позовавайки се на защитата на младежта. Художникът определи това решение като проявление на безгранично властолюбие, което задушава свободното изразяване в изкуството.
Разбира се, животът наложи цената си – през 2012 г. той преживява инсулт, който временно засегна речта му. Но физическата слабост никога не успя да укроти духа му. Дейвид Хокни продължи да твори до самия край, доказвайки, че за него свободата на избора винаги е била по-ценна от обещанието за по-дълъг, но ограничен живот.