Историята на изкуството често е преплетена с трагедиите на войната, но понякога правосъдието успява да настигне времето. След изтощителна правна битка, продължила повече от десетилетие, картината „Седящ мъж с бастун“ (1918) на прочутия Амедео Модилиани най-накрая ще се върне при законните си собственици.
В центъра на този сблъсък е наследството на Оскар Щетинер, еврейски търговец на изкуство, който е принуден да остави ценното платно в Париж, бягайки от нацистката окупация. Десетилетия по-късно внукът му, Филип Маестрачи, с помощта на специализираната компания Mondex, успява да проследи пътя на произведението, чиято днешна пазарна стойност надхвърля впечатляващите 25 милиона долара.
От другата страна на спора стои милиардерът Дейвид Нахмад, който придобива картината на търг през 1996 г. за 3,2 милиона долара. Ливанската династия Нахмад се опита да защити притежанието си, твърдейки, че провенансът на作 произведението е съмнителен и че това може да не е точното платно, притежавано някога от Щетинер. Те дори се опитоха да използват офшорна компания, International Art Center, за да се дистанцират от собствеността, но разговорите от „Панамските досиета“ разкриха истинските връзки на семейството с фирмата.
Защитата на Нахмад се опитва да въведе нови свидетели – фотограф и филмов продуцент, които според тях са виждали различно произведение на Модилиани, което не съответства на описанието на „Седящ мъж с бастун“. Тези аргументи обаче не успяха да разклатят решението на съда, който констатира, че картината е била незаконно конфискувана в миналото.
Върховният съд на щата Ню Йорк постави край на спора, като даде на Дейвид Нахмад краен срок от 30 дни за връщането на шедьовъра. Адвокатите на наследниците на Щетинер не крият гняв от опитите за забавяне на процеса, определяйки тактиките на Нахмад като опити за измама, които само удължават страданието на жертвите на Холокоста и техните потомци.