Разликата между официалните tuyênдения на Кремъл и действителността на бойното поле става все по-осезаема. Докато руското ръководство продължава да поставя амбициозни срокове за превземането на Донецка област, реалността остава далеч от тези очаквания. Според данни, цитирани от Володимир Зеленски, от началото на конфликта през 2022 г. са обявени цели 15 различни крайни срокове, нито един от които не е бил изпълнен.
Този разрив между пропагандата и фактите не е просто въпрос на лошо планиране. Институтът за изследване на войната (ISW) подчертава, че Русия продължава да изразходва огромни човешки и материални ресурси, опитвайки се да постигне цели, които са напълно нереалистични. Това води до изтощение на армията в името на стратегически илюзии.
В основата на тези грешни изчисления вероятно стои погрешното възприятие на самия Владимир Путин за възможностите на руските въоръжени сили. Получавайки неточни доклади и изкривени оценки, президентът изглежда живее в паралелна реалност, където победата е представена като неизбежна, въпреки очевидните трудности на фронта.
Междувременно, вътрешният фронт в Русия започва да проявява признаци на сериозна умора. Данните от търсачката Yandex разкриват тревожна тенденция за Кремъл: рекорден брой руски граждани се питат кога най-накрая ще приключи войната. Над 137 000 заявки за този въпрос само за една седмица показват, че общественото търпение е на изпитание.
Най-силното нарастване на това недоволство се наблюдава в големите центрове като Москва и Санкт Петербург. Това не е случайно, тъй като именно тези региони станаха мишени на украински удари с голям обсег, доказвайки, че системите за противовъздушна отбрана не могат напълно да изолират елита и населението от последствията на военните действия.
Социологическите данни също потвърждават този спад. Проучване на Форума на общественото мнение (FOM) отбелязва, че рейтингът на одобрение на Путин е спаднал от 74% на 69% в кратък период. Макар че държавните организации често са под влияние на Кремъл, фактът, че FOM признава това недоволство, е знак за дълбоки пукнатини в подкрепата за режима.
В крайна сметка, опитите на Кремъл да защити големите градове от ефектите на войната се провалят. Руската общественост вече не може да бъде убедена, че конфликтът е далечен и безвреден, а умората от безкрайните военни усилия става все по-осезаема, разкъсвайки митовете за бърза и лесна победа.