Коментар на Веселин Стойнев:
Преформатирането на властта не се оказа дори проформатиране, а промяна проформа. След театралното си избухване преди десетина дни Бойко Борисов се „гуши като неловена мачка“ по собствения му израз и на свой ред се снима на една маса с Делян Пеевски, наричайки го вече просто Делян.
Хронологията на това предизвестено непреформатиране е кратка като скеч – скеч за един голям национален лъв, който щеше да разчупи клетката и да избяга на свобода, а сега кротко ще продължава да „лидира“ като банкянска мачка.
Пеевски запази всичко, което вече си беше взел
Борисов искаше да е премиер, за да даде вид, че той командва парада, а не Пеевски, но Пеевски не му даде. „Има такъв народ“, които допреди няколко години щяха да „изчегъртват“ ГЕРБ, а след това поне щяха да напускат управлението само ако усетят допира на Пеевски, не посмяха дори да му се изплезят в стила на Слави Трифонов.
Новите партизански командири на БСП обявиха пълна капитулация, без да дадат и едно сражение на жандармерията, но си запазиха мандрите, жертвайки ятачката Киселова.
Пеевски не взе нищо ново, но запази изцяло старото, което и без това си му беше цяло, а сега му е направо в кърпа вързано. Вече съвсем основателно нарича управленската коалиция не четворна, а „Тройната коалиция“. Все пак той не е част от нея като четвърти, тя цялата си е негова.
ГЕРБ в плитчината на новоначалието
Самозаклинанията четирите партии да изкарат цял мандат отново звучат като скеч. При тези съвсем вече спаднали акумулатори на легитимност трудно ще избутат и зимата. А в годината на президентските избори на ГЕРБ, ИТН, БСП и „ДПС-Ново начало“ не им остава друго, освен здраво да харчат от хазната. Няма съмнение, че ще харчат с широки пръсти, както отдавна го правят – от началото на годината досега са изтеглили над 17 млрд. лв. държавен дълг. Бюджетният дефицит върви нагоре и опасенията са, че догодина ще е над 8%. Бюджет 2026 се бави заради наддаваня в кои парчета от баницата да се сложи повече сирене. За постна пица а ла Дянков, т.е. за рязане на публични разходи не се чува дори и „мяу“.
Кабинет с ниско доверие без директно застрашаваща го алтернатива може да си живее животеца и да си харчи на воля, но става зависим от много непредвидими рискове от натрупващо се напрежение. Системният риск за него е политическата булимия на Пеевски. Преяждането с нелегитимна власт чрез зависимости на хора навсякъде по етажите на властта ще избива все по-често и дори второстепенни на пръв поглед поводи могат да доведат до фатални имплозии.
Големият резултат от непреформатирането обаче е, че ГЕРБ завинаги засяда в плитчината на новоначалието. Партията няма никакъв стратегически хоризонт за партньорство на и след каквито и да са следващи избори извън сегашната си коалиция. Не и докато начело на ГЕРБ е Борисов – това ще е мизата за излизането на партията от самоизолация. Тя може да не се окаже толкова висока при лъв, превърнал се в коте, но дотогава благодарение на него и партията му може да се е свила до малко котило.