Загубата на материално благополучие рядко е просто въпрос на празни джобове. Тя е дълбок психологически удар, който разяжда идентичността и социалния статус на човека. Когато човек започне да губи ресурсите си, той всъщност губи представата за себе си и плановете, които е градил за бъдещето, което прави този процес далеч по-травматичен от хроничната бедност.
В моменти на икономически срив българите следват специфична йерархия на саможертвата. Първите, които биват „жертвани“ в името на оцеляването, са разходите за здраве и стоматология. След това следват разходките за култура и забавления. Интересно е обаче, че инвестициите в образованието на децата се запазват почти до последно, а недвижимите имоти остават последната крепост, от която хората се отказват.
Един от най-тревожните феномени в съвременния свят е появата на т.нар. „прекариат“. Това са хора, които работят без трудови договори, на проекти или в условия на пълна несигурност. Докато икономиката расте, този начин на живот често се бърка със свобода и гъвкавост. Но щом вятърът се обърне, тази „свобода“ се превръща в източник на парализиращ страх.
Резултатът от тази нестабилност не е просто финансов, а психичен. Нарастващ брой хора от тази група проявяват симптоми на депресия и тревожни разстройства. Важно е да се разбере, че това не са клинични психични заболявания в традиционния смисъл, а директна реакция на една реалност, която е станала твърде тежка за обработка от човешката психика.