За първи път от близо четири десетилетия Унгария се сблъсква с безпрецедентен енергиен удар. АЕЦ „Пакш“, която е гръбнакът на електрозахранването в страната, бе принудена да спре работата си изцяло, оставяйки Будапеща в критично положение.
Парадоксът е, че причината не е техническа повреда, а климатична катастрофа. Река Дунав, чиито води са жизненоважни за охлаждането на ядрените реактори, е достигнала исторически ниски нива. Сушата в Централна Европа е довела до ситуация, в която смукателните тръби на централата вече не могат да извличат достатъчно вода, което прави работата на съоръжението невъзможна.
Мащабът на проблема е стряскащ, тъй като „Пакш“ осигурява почти половината от цялата електроенергия в държавата. Преди пълното спиране, мощността беше драстично сведена от стандартните 2 гигавата до едва 240 мегавата, което е символична част от капацитета ѝ.
Правителството на премиера Петер Мадяр реагира с режим на „енергийно оцеляване“. Въведени са спешни мерки, включващи задължителен дистанционен труд за държавните служители, ограничаване на товарните железничестки превози в часовете на пик и изключване на всички декоративни светлини по обществените сгради.
За да се избегне пълен колапс на мрежата, Унгария е принудена да засили вноса на ток от съседните си държави и да наложи ограничения върху големите индустриални предприятия. Този ход обаче тежи сериозно на държавния бюджет и повишава цените на енергията.
Кризата не е изолиран случай, а регионален тренд. Подобен сценарий се наблюдава и в Румъния, където реактор в централа „Черна вода“ също бе спрян поради критичното състояние на Дунав. Сега Унгария остава в зависимост от времето, надявайки се на валежи, които да възстановят речния дебит и да върнат страната към енергийната ѝ независимост.
