Човешкият мозък е най-сложната машина в познатия ни свят, но понякога в него се появяват истински „софтуерни грешки“. Психичните разстройства не винаги са депресия или тревожност; някои от тях са толкова редки и странни, че приличат на сюрреалистичен филм. Тези състояния променят изцяло начина, по който възприемаме реалността, собственото ни тяло и хората около нас.
Някои хора живеят в свят, където размерите и лицата са измамни. При синдрома на „Алиса в страната на чудесата“ предметите се свиват или разширяват неочаквано, а звуците променят честотата си. Още по-тревожно е преживяването при синдрома на Капгра, където човек е убеден, че най-близките му са заменени от идентични, но злонамерени двойници.
Има и такива, които губят връзката с идентичността си. Синдромът на Котард кара болния да вярва, че е труп или че органите му са изчезнали, докато при Боантропията човекът се идентифицира като крава, дори да пасе на полето. Дисоциативното личностно разстройство пък разделя едно съзнание на няколко различни личности, често като защитен механизъм след тежка травма.
Контролът върху тялото също може да се срине. Синдромът на „извънземната ръка“ превръща крайника в независим агент, който действа срещу волята на собственика си. Апотемнофилията кара здрави хора да копнеят за ампутация, а синдромът на Клювер-Бюси води до странни импулси за изследване на предмети чрез устата или неодушевени обекти.
Най-мрачните проявления включват автоканибализма, при който човекът консумира собствената си плът, и фиктивното разстройство, при което здрави хора си измислят тежки болести, за да привлекат вниманието на лекарите. Макар тези състояния да са изключително редки, те ни напомнят колко крехка е границата между нормалността и пълния хаос в ума.