Самоличността на т.нар. Трима мъдреци от рождествената история продължава да бъде предмет на научни и богословски дебати, а ново изследване поставя под съмнение една от най-устойчивите християнски традиции – че те са били „трима царе от Изтока“. Според анализ на Associates for Bible Research, фигурите, описани в Новия завет като „влъхви“, най-вероятно са били жреци, астролози или висши съветници, свързани с древни царства в Близкия изток.
Единственият библейски текст, който споменава тези личности, е Евангелие от Матей. В него няма нито посочен брой на мъдреците, нито имена, нито твърдение, че са били царе. Според библеистите, идеята за „трима“ произлиза по-скоро от броя на даровете – злато, тамян и смирна – отколкото от исторически източници. Тези детайли се утвърждават като традиция едва векове по-късно чрез апокрифни текстове, богословски тълкувания и църковно изкуство.
В скорошно публично изследване библейският учен Брайън Уиндъл посочва, че гръцката дума „μάγοι“ (маги), използвана в оригиналния текст на Матей, е имала широко значение в античния свят. Тя е обозначавала представители на каста жреци, особено в Персийската империя, които са се занимавали с астрономия, тълкуване на знамения и съветване на владетели. В римския и юдейския контекст терминът често е имал и негативен оттенък, свързан с магия или езическо знание.
Историческите данни подкрепят хипотезата, че „мъдреците“ или „влъхвите“ са били част от образован елит, способен да наблюдава небесни явления и да ги интерпретира религиозно и политически. Подобни фигури са документирани в Месопотамия, Персия и Вавилон, където астрологията и религиозната наука са били тясно преплетени. Именно от тези региони идват и най-ранните астрономически записи, което дава допълнителна тежест на предположението, че пътешествениците са били учени, а не монарси.
Що се отнася до добре познатите имена Мелхиор, Каспар и Балтазар, те не се срещат в каноничните библейски текстове. Те се появяват за първи път в късноантични източници, включително арменски ръкопис от V век, който ги представя като владетели на Персия, Индия и Арабия. Съвременните историци обаче разглеждат тези сведения като символични, а не като доказателство за реални исторически личности.
Сравняването на библейския разказ с независими исторически хроники от епохата води изследователите до извода, че мъдреците по-скоро са били влиятелни съветници или жреци, пътували по дипломатически или религиозни причини. Подобна интерпретация се вписва по-добре в политическия и културния контекст на I век и обяснява защо те са имали достъп до цар Ирод и са били възприети като значими фигури.
Макар темата да остава отворена за тълкуване, съвременните библейски и исторически изследвания все по-често се обединяват около извода, че Тримата мъдреци са продукт не толкова на точна историческа хроника, колкото на богата традиция, която през вековете е добавяла символика и смисъл към краткия и пестелив разказ на Евангелието.